... and music for all

Официална информация за Loud Festival 2012

2011-12-08T10:33:00.001+02:00

Официалната карта на феста

Преди известно време в социалните мрежи започна разпространението на информация за нов метъл фестивал в София, с името Loud Festival. Днес организаторите от Loud Concerts разпространиха официална информация по въпроса, в която се потвърждават първите две групи, които ще участват - W.A.S.P. на 2-и юни и Annihilator ден по-късно, като организаторите казват, че вероятно броят на групите ще надмине 10.

Билетите за фестивала ще се продават в мрежата на Eventim от 15 декември (сряда), като цената на двудневен билет е 99 лв., а еднодневните са по 55 лв. На място билетите ще са съответно 109 лв. за два дни и 65 лв. за ден, като двудневни билети ще се продават до 24 ч. на 2 юни. Loud Concerts продължават приятната си практика да дават безплатен достъп до фестивала за деца до 7 г., като искат единствено да се попълни декларация и детето да е с придружител.

Фестът ще се проведе в парка до Летище София, където беше и Park Live през 2010 г., като в зоната му ще има бънджи, караоке и фестивално радио. Освен това на феста ще има къмпинг, който ще струва 5 лв. за целия период на фестивала, но няма инфо дали ще бъдат осигурени неща като електричество, душове и други подобни.

Скоро ще има повече информация за участниците във феста, която ще е достъпна, както на официалния сайт, така и в twitter и facebook.

Red Hot Chilli Peppers в София през 2012

2011-11-29T08:14:00.001+02:00

Светът явно наистина ще свърши - Red Hot Chilli Peppers пристигат на ст. "Георги Аспарухов" в София на 1 септември 2012 г., за първия си концерт у нас. Събитието се организира от Sofia Music Enterprise, а билетите ще са на линия от 2 декември (петък) на цени между 70 и 150 лв.

Това ще бъде първият концерт на групата на родна почва, а организаторите твърдят, че стадионът ще бъде използван в пълния му капацитет, като се цитират цифри от 40 хил. души. Това е малко странно, тъй като на Националния стадион се събират толкова., но пък с промоутъри спори ли се?

Концертът ще е част от световното турне на бандата, което стартира на 11 септември в Богота. Турнето носи името и на последния албум на групата - I'm With You, и за всеобщо щастие ще мине и през София. Турнето е в подкрепа на албума, който излезе в края на август и е първия без китариста Джон Фрусчанте. На негово място е Джон Клингхофър, който ще видим и в София.

Билетите за концерта ще се продават на касите на НДК, зала "Арена Армеец" и в разпространителската мрежа на Тикетпро.

Около турнето на RHCP има и други новини, макар и да не са местни. Наскоро беше обявено, че групата ще е един от хедлайнерите на белгийския фестивал \Rock Werchter, който се провежда в края на юни. Освен калифорнийците за фестивала вече е ясно, че ще включва и френското дуо Justice, като в следващите седмици се очакват още новини около лайнъпа. Сред слуховете за другите хедлайнери на четиридневния фест са Foo Fighters, Radiohead и Prodigy.

Drum & Jazz с Dub FX и още много

2011-11-17T17:58:00.001+02:00

Dub FX и Flower Fairy
Снимка: EventEase

Преди месец беше обявен концерт на най-лудия бийтбоксър на света - Dub FX. Вече е ясно, че това няма да е просто концерт, а цял фестивал. Ако вярваме на организаторите, а нямаме причина да не го направим, това ще се окаже най-голямото парти тази есен, а пък цената си остава същата.

Планът за нощта е следния. Програмата започва в 19 ч., тази събота в зала 3 на НДК с представянето на групата за улично изкуство The Machine. След тях пък ще чуем електро-акустичен сет от DJ EXo, който ще е заедно с цигуларката Бояна Желязкова - нещо, което звучи повече от интересно. Преди на сцената да се появи австралийската компания ще видим бийтбоксърът Skiller, наричан още "най-бързата уста на изтока".

Хедлайнерите на вечерта са Dub FX, който ще бъде с приятелката си Flower Fairy, а преди тях ще чуем DJ Cade, който е част от турнето на австралиеца. Втората част от хедлайнерите е британското продуценско триo Blu Mar Ten, за да се допълни D&B настроението. Финалът на първата част ще дадат едни от най-добрите D&B DJ на балканите, а именно Mocks и Konspirator, които ще представят новият си проект High Roll, в който участва и Рут Колева.

Някъде по време на сета на Dub FX (ако всичко върви по програма) ще започне и афтърпартито в клуб HD (бившият Spacer в подлеза на НДК). Там ще се изявят някои от най-добрите родни DJ - JamezBongg, Acidtrip, Targy, Ogonek. Краят на партито е насрочен за 6 ч. сутринта.

Билетите за събитието остават с непроменени цени и се продават по 30 лв. в мрежата на Eventim. За най-разсеяните и несигурно ще има билети и на входа, като тяхната цена е 40 лв. Билетите важат и за двете части на партито, а ако ви се ходи само на афтърпартито, няма проблем - цената е 10 лв.

Dub FX отново в София през ноември

2011-10-13T15:27:00.000+03:00

О, да! След доста мъмрене из фейсбук, че Dub FX ще обиколи около нас, най-накрая става ясно, че все пак ще го видим отново в София. Нямаше и как да не се случи, след като преди година буквално пръсна по шевовете Ялта, а после заби и на Слънчев Бряг, където също е било доста силно.

Та, подрбоностите са следните - Dub FX на 19 ноември в зала 3 на НДК. Компания ще му прави Flower Fairy, а специален гост ще бъде DJ Cade, който и да е той. Билетите ще струват 25 пари до 30-и този месец, а после ще са по 30 лв. всичко това в мрежата на любимите ни Евентим и онлайн ей тук. Освен хубава, тази есен е и електронна сякаш. Цялото инфо благодарение на DarikNews.bg и @yordanoff в Twitter.

Parov Stelar Band в София на 2 декември

2011-10-13T15:15:00.001+03:00

Parov Stelar

След взривяващия лайф на проваления Elevation, австрийците Parov Stelar идват отново в България, като това май ще им бъде 3-ия. С този концерт се дава началото на серия събития с надслова "Пожелахте да видите...".

Електро суинг изродите, защото всичките са такива, сори, ще се представят във Военния Клуб на 2 декември от 20:30. За всеобщо щастие денят е петък, а партито е предвидено за цялата нощ. Началото ще се даде от The Smugglers Collective, които правят някаква мешаница от jazz, swing, rock 'n roll и съвременни работи. След хедлайнерите пък партито ще продължи с Camp Sessions, за които ползвам цитат от прес релийза:

CAMP SESSIONS с водещите български Funky Breaks, Breakbeat и Drum&Bass диджеи - Emil Prize, Bruhu, Crash, Kickon & SAVA, които вече 2 години оставят дълбока следа в меломанските души. Това е крю-то, което с невероятните си мелодични миксове и страст ще забият уникално по стила си Afterparty до ранните часове на следващия ден.

Билетите са налични в мрежата на Eventim, както и на сайта им, а цената е 50 лв.

PS:

Това с наслова дали значи, че може да очакваме и 30 Seconds to Mars и другите отпаднали от програмата на Elevation? Май че ще бъде хубава Коледа :).

Tarja Turunen и в София на 26 януари 2012

2011-09-21T10:48:00.000+03:00

Довечера има концерт на Tarja в Пловдив, но това не пречи вече да имаме информация за следващото гостуване на скандинавския славей в милата ни родина.

И за да сме по-конкретни веднага докладвам за съобщението от тази сутрин, с което Loud Concert обявиха, че Tarja ще посети столицата на 26 януари. Концертът ще е част от световното турне "What Lies Beneath Final Tour 2012". Интересното около това турне е, че след като свърши Tarja ще си даде една предълга почивка от 5 години, която ще използва и за записването на нов албум.

Билетите за концерта ще бъдат пуснати в продажба на 26 септември (понеделник) в мрежата на Ticketstream. Бройката на билетите е ограничена до 2000, като ще струват 40 лв. на предварителна продажба и 50 лв. на място. Началото е в 20 ч.

Тук идва и въпросът защо само 2000 билета, при все че залата има малко по-голям капацитет, но сигурно това е причината в съобщението на Loud Concerts да пише "очаквайте подробности за концерта".

Есен на живо

2011-09-20T17:22:00.002+03:00

За разлика от мащабните фестивали, на които меломаните не отиват заради определена група, а заради специалното изживяване, есенните концерти дават доста по-различно усещане. Основната причина е, че тези концерти се провеждат в зали и клубове, което най-малкото позволява доста по-различна атмосфера, отколкото откритата поляна на летния фестивал. Другият ключов фактор е публиката, която не е попаднала на поредната група, която свири на сцената, а е дошла специално заради нея - с очакванията си и най-ценното - любовта към точно тази музика. Представяме ви селекция на най-интересното в музикалния ни живот през есен/зима 2011.

Какво: Tuxedomoon (USA)
Кога: 25 септември, 20:00 ч.
Къде: Модерен Театър
Колко: 35, 40 лв.
Защо: Малко са музикантите, за които думата "култов" наистина е на място. С ръка на сърцето можем да кажем, че Tuxedomoon са култ, защото са една от малкото активни post-punk/new wave групи, които съществуват от самото зараждане на жанра. В период, в който стилът изживява своеобразен ренесанс, е добре да се срещнете с корените му на живо.

Какво: In Flames (SWE)
Кога: 30 септември, 20:00 ч.
Къде: зала "Христо Ботев" (Студентски град)
Колко: 45 лв., 55 лв. на място
Защо: Няколко дни след като Metal Hammer Германия ги обяви за най-добра група на живо, едни от пионерите на жанра melodic death metal стартираха европейската си обиколка, за да представят новия си албум Sounds of a Playground Fading. Според Kerrang!, едно от най-значимите метъл списания в Англия, с този албум In Flames доказват, че все още са сред най-силните групи в съвременния метъл.

Какво: Percossa - Rebels of Rhythm (FR)
Кога: 5 октомври, 19:30 ч.
Къде: Зала 1 на НДК
Колко: 30 - 60 лв.
Защо: Защото Percossa са оригинални, щури и много забавни. Шоуто им съчетава акробатика, илюзионизъм, танц, мимика, игра на сенки и всякакъв вид перкусия - но не самоцелна, а като звуков израз на техния театър без думи, пълен с универсален хумор и много енергия.

Какво: Pain Of Salvation (SWE)
Кога: 8 октомври, 19:00 ч.
Къде: Зала "Юбилейна" (Сградата на ВТУ "Тодор Каблешков", кв. Слатина)
Колко: 42 лв.
Защо: Защото Pain Of Salvation са една от най-смелите и търсачески настроени групи в съвременния рок. Концертите им съчетават интимни лирически отклонения на вокалиста Daniel Gildenlow със звукови офанзиви от останалите музиканти.

Какво: La Roux /DJ set/ Elly Jackson & Dead Guy (UK)
Кога: 8 октомври, 22:00 ч.
Къде: зала 9 на НДК
Колко: 10 лв., 20 лв. на място
Защо: Докато все още очакваме втория албум на британското синтпоп дуо La Roux, ще можем да се насладим на DJ set от гласа и лицето на групата Elly Jackson. Партито не е за изпускане, тъй като със сигурност ще даде един нов поглед над музиката, донесла награда Грами за най-добър електронен/денс албум на британците.

Какво: Jean Michel Jarre (FR)
Кога: 9 октомври, 19:00 ч.
Къде: Арена Армеец София (бул "Ал. Йорданов" 1)
Kолко: 100 - 120 лв.
Защо: Защото това ще е първият концерт в новата многофункционална "Арена София", за която българските меломани мечтаят от години. Честта да направи музикалното освещаване на аренатa се пада на смятания за баща на електронната музика Jean Michelle Jarre. Освен иновативна музика той предлага и неповторимо шоу, което преобразява залите и доставя запомнящи се ауди-визуални преживявания.

Какво: NPM/Нилс Петер Молвер Груп
Кога: 23 октомври, 20:00 ч.
Къде: Sofia Live Club (Подлеза на НДК)
Колко: 30 лв., 40 лв. на място
Защо: Защото норвежкият тромпетист, композитор и продуцент Нилс Петер Молвер е един от най-разнопластовите музиканти в модерния джаз. Характерното му звучене включва рок, поп, фънк, ембиънт, хаус, електроника, брейк бийт и хип-хоп, като всеки един от елементите бива пречупен през погледа му.

Какво: Sade
Кога: 29 октомври, 20:00
Къде: Арена Армеец София (бул "Ал. Йорданов" 1)
Колко: 70 - 200 лв.
Защо: Защото просто е грехота да изпуснете 'Smooth operator' и 'Jezebel' на живо. Защото на 52 Sade е още по-красива, отколкото в двайсетте си, когато прелъстителният й глас символизираше изтънчената музика на осемдесетте.

Какво: Amon Amarth (SWE) и As I Lay Dying (US)
Кога: 18 ноември, 19:00 ч.
Къде: зала "Юбилейна" (ул. Гео Милев 158)
Колко: 42 лв, на място 46 лв.
Защо: Защото шведските викинги Amon Amarth издадоха поредния си силен албум тази година и критиката не успя да спести хвалбите си. Допълнителен, а за някои и основен, стимул е подгряващата група As I Lay Dying, която е сред изгряващите звезди на американската метълкор сцена. Като цяло концерт на толкова млада банда е рядкост в България, а когато е в комплект с едни от любимите ветерани, то събитието директно влиза в графа "задължителни".

Какво: Tides from Nebula (PL), Mental Architects (BG)
Кога: 19 ноември, 19:00 ч.
Къде: Club The Box, София (ул. "Д-р Г. Вълкович" №12)
Колко: 12 лв.
Защо: Защото рядко в родината ни може да се чуе автентичен, заливащ като вълна пост-рок. Концертът на инструменталната група е част от поредица тематични концерти, с които онлайн инициативата Post-Rock Bulgaria иска да популяризира по-сложната страна на музиката от жанрове като post-rock, math-rock и progressive. Проверете и другите им концерти в интернет, ако харесвате тези стилове.

Какво: Jamie Woon (UK), Pearson Sound (UK)
Кога: 7 декември, 21:00
Къде: Sofia Live Club (Подлеза на НДК)
Колко: 30 лв.
Защо: Защото Night Air е една от онези песни, които можеш да въртиш с дни без да ти омръзне. Защото Jamie Woon зае четвърто място в Sound of 2011, класацията за изгряващи музиканти на ВВС. Защото гласът му в Spirits и Wayfaring Stranger (миксирана от dubstep иконите Burial) навява ведра меланхолия, каквато отдавна не сме чували в електронния soul.

Какво: Duncan Patterson с Alternative 4 (UK)
Кога: 16 декември, 20:00 ч.
Къде: Парти център "4 км" (бул."Цариградско шосе"-№ 111)
Защо: Alternative 4 е дете на хиперактивния ум на Duncan Patterson (екс-Anathema, Ion, Antimatter). Ако сте фенове на мрачните рок години на Anathema, няма начин да не сте пристрастени към албумите Alternative 4 и Judgement. Заслугата за тях е предимно на Patterson, който най-после ще върне феновете в тази ера - нещо, за което те мечтаят от години.

Публикация за в. Пари
Автори: Илия Темелков, Теодора Мусева и Ангел Симитчиев

Elly Jackson от La Roux с DJ set в София на 8 октомври

2011-09-15T16:56:00.002+03:00

За това събитие се знае, че ще се случи от около месец, но днес вече имаме и подробностите, а те са доста интересни и приятни.

Първо не става дума за концерт на синтпоп дуото La Roux, както пишат доста колеги. Става дума за гласa от този дует, а именно Elly Jackson. Тя ще си партнира с Nadia Ksaiba, която явно е популярна DJ дама. Предполагам, че ще чуем парчета на La Roux, но за това ще видим на концерта.

Другото важно нещо е, че концерът ще е на 8 октомври, а мястото е Зала 9 на НДК. Най-хубавата част е, че цената на билета е 10 лв. на предварителна продажба и 20 лв. на място, тъй като Програмата празнува десетия си рожден ден. Билети се купуват от Eventim и цялата им разпространителска мрежа.

Честно казано хем знам какво да очаквам - La Roux, яка музика и много силно парти, хем имам леки съмнения, защото това не са La Roux. Но за това ще си говорим след 8-ми. Само да вметна, че нещото се организира от djbook.bg

In Flames започнаха турнето си

2011-09-15T12:52:00.000+03:00

На 13-и септември, или иначе казано оня ден, стартира турнето на In Flames по повод неочаквано добрия им албум Sounds of a Playground Fading (ревю при колегите от Today's Metal). Както всеки себеуважаващ се тип знае, това турне ще гостува и в София, като датата е 30 септември, а мястото е (подобие на) зала Христо Ботев.

Европейската обиколка, която In Flames си спретват, стартира само няколко дни след като немското издание на Metal Hammer реши, че точно те са най-добрата група на живо и им даде награда по повода. Началото на турнето беше дадено в Порто, Португалия със един доста приличен сетлист, в който на очи се набива парчето Swim от моя любим албум Clayman. Естествено набляга се на новия албум, като от него в Порто са изсвирили 6 парчета. За сметка на това всички стари неща са от най-добрите, но стига с подробностите, за да не си разваляме кефа.

За турнето може да се каже и нещо друго интересно. Освен, че ще пообиколи Европа, като мине през по-голямата част от западните страни, то ще мине през България, Румъния и... Никоя друга съседна страна. Така че май доживяхме някоя банда да заобикаля комшиите, за да дойде при нас. За най-зарибените фенове датите в Букурещ, Будапеща и Загреб са най-удобни, но всичките са преди София, така че може и да е малко късно да се действа.

Организаторите от Loud Concerts напомнят, че това ще бъде третото гостуване на бандата у нас. Мен ако питате е излишно да се напомня, защото феновете трудно ще забравят най-силният концерт на Каварна 2008, където In Flames бяха съпорт на Slayer. Този лайф беше извън турнета за бандата и се получи толкова добре, че през март 2009 групата се върна за концерт в хале Деница, в София. Този концерт пък помня с ужаса, който си представях в звуково отношение и кристалното удоволствие, което бяха постигнали озвучителите.

Съпорт на In Flames този път ще са словенците Noctiferia. Тях съвсем не съм ги слушал, но се говори, че са една от най-популярните банди от Словения. Специалисти твърдят, че стилът им е "експлозивна смес от мелодичен дет метъл и индъстриъл елементи".

Ако още се помотвате и не сте се снабдили с билети, е хубаво да знаете, че са в продажба в мрежата на Ticketstream. Пропуските могат да бъдат намерени и в магазините Office 1 Superstore, Orange, Multirama, Техномаркет, офисите на TBI Credit и M-Tel, както и на www.ticketstream.bg. Цената е 45 лв. А на място ще е 55 лв.

Музикална трансформация 2 - Пионерите

2011-08-08T11:31:00.000+03:00

Успешните експерименти на Radiohead и Nine Inch Nails

Radiohead

През 2003 г. излиза Hail to the Thief и договорът на Radiohead с EMI приключва. Членовете на групата преосмислят въпроса имат ли реална нужда от лейбъл и в крайна сметка седмият им студиен албум, In Rainbows, е самофинансиран и самоиздаден. Всички права върху него принадлежат изцяло на Radiohead. Първоначално албумът се разпространява само дигитално. Чак в края на същата година се появява физическата му версия. Лейбълите, които я издават, сключват лицензни споразумения, регулирани от издателя Warner Chappel Music Publishing.

Онлайн разпространението трае от 10 октомври до 10 декември 2007 г. на цена, която феновете сами избират. Освен да го изтеглят, феновете могат да поръчат предварително специалното издание, което включва CD с бонус парчета, две плочи и всички прилежащи вложки и книжки с текстове. Radiohead промоцират албума, излъчвайки частен концерт директно от студиото им в Оксфорд. Организиран е и конкурс за анимиран видеоклип, а малко по-късно бандата се отправя и на турне в Северна и Южна Америка, Европа и Япония.

Radiohead не са първите, които подаряват музиката си, но са първите, които подаряват албум, който се очаква да заеме първо място в класациите. И наистина три месеца след издаването си албумът е на първо място в Англия и Щатите, а само за седмица заема първо място в iTunes с 30 000 тегления в Америка.

Година и половина след появата на албума статистиките сочат 3 млн. продадени копия. От предварителното издание са продадени 100 000 бройки, а броят на продадените физически копия достига 1.75 млн. За сравнение приходите от дигиталната версия на In Rainbows надвишават тези от всички предишни дигитални продажби на бандата. Дигиталните продажби надвишават продажбите на

предния албум Hail to the Theif във всичките му формати. Статистики за безплатните сваляния на албума не са разпространени, тъй като частната мрежа, която Radiohead ползват, за дигиталната версия не се следи, а трябва да се вземат под внимание и всички лични и публични мрежи, в които албумът също се появява. В крайна сметка Radiohead и Warner Chappel Music Publishing обявяват експеримента за успешен.

Благодаря ви за постоянната подкрепа и лоялност през годините - този албум е за моя сметка

Трент Резнър за Ghosts I-IV

Nine Inch Nails

Благодаря ви за постоянната подкрепа и лоялност през годините - този
албум е за моя сметка

Трент Резнър за Ghosts I-IV

През септември 2007 г. на концерт в Сидни, Австралия, Трент Резнър, фронтмен и основна фигура зад култовите Nine Inch Nails, призовава феновете да крадат музика и да я разпространяват помежду си. Заради политиката на Universal Music албумите на Nine Inch Nails се продават на значително по-висока цена. Именно това става и една от основните причини за сблъсъка между музикантите и звукозаписната компания. Цената на Year Zero, последният албум, който бандата издава през Universal, в Австралия достига близо 30 USD, което е с около 10-12 USD по-скъпо от средната цена на другите албуми. Резнър повдига въпроса пред лейбъла и му е обяснено, че феновете на бандата са толкова отдадени, че със сигурност ще платят каквато и да е цена. Nine Inch Nails изоставят Universal Music и започват да издават албумите си независимо, от името на The Null Corporation.

Първи е инструменталният албум Ghosts I-IV, който включва 36 песни и се разпростира на четири диска. Албумът се появява на втори март 2008 г. Единствената предварителна реклама е надпис на официалния сайт на бандата, който гласи “Две седмици!”. Албумът е достъпен в няколко варианта. Най-скромният е предоставен за безплатен даунлоуд и включва само девет парчета, разпространява се през официалния сайт и през по-големите торент тракери. Пълната онлайн версия на албума струва 5 USD на сайта на бандата. Другите версии са издание на два диска за 10 USD, луксозното издание съдържа два диска и бонус материали на DVD и блу-рей заедно книжка с фотографии за 75 USD. Ултралуксозното издание струва 300 USD и включва всичко от луксозното издание заедно с 4 плочи

и уникална за всяко копие картина, бройките от него са 2500 и са ръчно подписани от Трент.

Албумът е издаден под Creative Commons лиценз, което позволява на всеки да използва и преработва

материала с некомерсиална цел и да го споделя под лиценз от същия тип. Седмица след издаването на албума са отчетени над 750 000 поръчки и тегления за над 1.6 млн. USD. Ултралуксозното издание е изчерпено за по-малко от 30 часа след издаването си и носи 750 000 USD приходи. Въпреки значителните резултати албумът не достига особено челни места в световните класации.

Наследникът на Ghosts I-IV e The Slip - доста по-сериозно начинание. Албумът е композиран, записан и издаден в рамките само на три седмици. Той също се появява без предварителна промоция и е предоставен изцяло за свободен даунлоуд. Версия на физически носител в ограничен тираж се появява чак два месеца по-късно.

Лицензът, под който е издаден, отново е Creative Commons и Трент Резнър насърчава музиката му да се разпространява и преработва, като предоставя и оригиналните файлове за всички, които искат да я ремиксират. Физическото издание е диск, в тираж 250 000 бройки, покъсно албумът се появява и на плоча.

Месец и половина след появата си The Slip е изтеглен 1.4 млн. пъти от официалния сайт на бандата. Когато се появява и физическата версия, броят на тегленията надвишава 2 млн. Физическата версия на албума продава 98 000 бройки. И макар резултатите да не са много впечатляващи, инициативата на Nine Inch Nails поставя много сериозен въпрос пред музикалната индустрия: “Докога хората ще продължават да плащат за музика?”

Част първа можете да прочетете тук - Музикална Трансформация 1 - Нещо ново

___________________

Цялата статия е публикувана във в. Пари на 5 Август 2011. Статията подготвиха Ангел Симитчиев (@angelxgodfree) и Илия Темелков.

Playlist на едно лято

2011-08-07T11:30:00.004+03:00

Времето е в нас. И ние сме във времето.

Снимка: ~Nakamikittie

Как да не изпаднеш във философски размисли... Лято е, а вали. Задушните дни дават място на сиатълски настроения. Вместо бронзов тен като на достоен жител на южните ширини, получаваш дъжд за нагласяне на новата прическа и лабиринт от локви за новите ти сандали. Е, добре,че поне можеш да избереш музикалния фон, докато преминаваш през водните препяствия.

Ето, прескачаш поредната малка локва с котешка ловкост, а в мислите ти се настанява рефренът “time to trade in never-befores” от When the sun rose again на Alice in Chains. Това лято определено не е като другите безгрижни и изцяло весели, обляни единствено в слънчеви лъчи лета. Продължаваш. Дъждът също не спира да се изсипва на главата ти, и се питаш кога и как „влакът” на детството е отминал безвъзвратно с “why the summers are always slipping away” от Trains на Porcupine tree. Вече дъждът се е просмукал в оскъдните дрехи по тялото ти /нали все пак би трябвало да е достатъчно топло, в разгара на лятото/. Облеклото ти предполага да си разпънал един хамак под някое хавайско “coconut tree”, да танцуваш по хавайски до изгрева или до изтощение, с хавайски коктейл от незнайни цветни субстанции в ръка, със ‘…someone in summertime’ от Simple minds…В замяна обаче получаваш едно нестихващо желание да се пренесеш от мрачния градски пейзаж направо в синьото море и да му попееш “I’m yours” на Jason Mraz. Мечтаеш за тихия момент, в който светлината на новия ден се разпръсва по земята (‘Collapse the light into earth’ на Porcupine tree), за промяната, която носи изгрева (‘A new dawn” на In lames).Все още буреносните облаци над теб изливат огнеупорни куршуми под формата на многобройни малки и самотни капки дъжд. А слънцето сякаш се страхува да се покаже, идва ред на ‘Sun fading’ на Paradise Lost. Без слънце “everything fades to gray” и те обгръщат здравите лапи на мисли, лишени от надежда. Иска ти да крещиш с цяло гърло като невероятния Крис Корнел в неговия “Scream". Не е далеч онази секунда, когато водата ще залее всичко…с ’when the levee breaks” на A perfect circle... Потокът вода нахлува бавно. Плуваш в спомени на отминали години, връщаш се назад... И тя неусетно измива всичко.

Белият лист вече може да бъде запълнен с нови истории, след като е минал през ‘Erase/rewind’ на The Cardigans. Не ти остава друго освен да се предадеш на времето. То не се е променило особено, няма ги още онези “Better days’ на Eddie Vedder. Ала душата ти пее в свободен ритъм на ‘Sunshine reggae’ и хубавите „Безплатни мисли” на Остава. Любовта, която носиш в сърцето си, е преобърнала времето заедно с ‘You’ve got the love’ на Florence and the machine. Капките дъжд вече също даряват светлина. Можеш само да се радваш,че се е случило точно днес с R.E.M.

Пусни си Playlist на едно лято :).

Автор: Ива Кирова

Музикална трансформация 1 - Нещо ново

2011-08-06T16:37:00.000+03:00

Съвременните технологии отдавна не са приоритет само на ИТ бранша. В същото време музикалните магазини в техния класически вид отдавна са по-скоро екзотичен спомен, отколкото практическо понятие. Киберпространството с устойчиви темпове се превръща в дом за музиката. Все повече артисти възприемат интернет като най-логичния и единствен вариант да разпространяват и печелят от труда си след години на злоупотреби от страна на звукозаписни компании и издатели. И не е само пазарно измерението на тенденцията изкуството да става все по-технологично. Съвременните платформи, като таблети и дори смартфони, все по-удобно се настаняват в сърцата на музикантите. Заради своята гъвкавост и функционалност електрониките от новото поколение значително обогатяват начина, по който се прави и промоцира изкуството в XXI век.

Bjork

Звуково технологична вселена

Biophilia е осмият студиен албум на исландската певица Бьорк. Албумът е частично записан на iPad и освен стандартно издание на диск ще бъде представен и в серия от приложения. Албумът е първо по рода си сътрудничество между артист и Apple. Самата Бьорк определя проекта като мултимедийна колекция, която ще съчетае в себе си музика, приложения, интернет,инсталации и концерти.

Новата платформа

Първоначалният план на Бьорк е да “насели” цяла къща с музиката в Biophilia. Всяка стая трябва да бъде отделна песен, което е трябвало да придаде друг смисъл на ходенето на турне, именно хората да идват в къщата да чуят на живо музиката. В крайна сметка обаче Apple представят iPad и Бьорк решава, че именно тази платформа ще бъде домът на музиката от новия й албум. Къщата се превръща в приложение майка, което в момента се разпространява безплатно, а всяка от песните ще бъде представена последователно като отделно приложение, със своя индивидуална визия и концепция, разбира се, част от цялото.

Провокация

Засега 26 септември е датата, на която трябва окончателно да се появи албумът. В момента две са излезлите парчета, като първото - Cosmogony - е инсталирано автоматично с основното приложение, а приложението със следващото парче, Crystaline, струва 1.45 GBP и освен него включва партитурата му, есе от музиколога Ники Дибън и игра. През август исландската експериментаторка призова софтуерните пирати да хакнат приложенията, разработвани в сътрудничество и за Apple и да ги адаптират за други устройства и операционни системи.

Biophilia е революционен не само на ниво албум и промоция. Освен работата по композирането му на iPad голям набор от поръчкови инструменти са построени специално, за да бъде изсвирена музиката в албума на тях. Освен няколко стандартни концерта на фестивали в следващите няколко месеца Бьорк планира да представи Biophilia на живо по много по-специален начин.

Турнето е отживелица

В следващите три години певицата ще посети осем нетрадиционни локации за концерти. Във всяко място ще бъде организиран шестседмичен престой. Събитията, които ще се провеждат, ще бъдат изложби и представяния на приложенията и музикалните инструменти, музикални уроци, които ще

позволят на деца да се научат да свирят на въпросните инструменти, и, разбира се, Бьорк ще изпълнява на живо музиката от Biophilia два пъти седмично. Първата серия от концерти вече се случиха в Манчестър, където певицата изнесе шест концерта пред общо около 1800 души. По време на триседмичния си престой в Манчестър Бьорк е имала възможност да си сътрудничи с местни

артисти и млади хора, за да изследва идеите и концепциите на Biophilia.

Gorillaz

Eсенен хотелски дневник

Макар и да не е първата “виртуална” група, Gorillaz със сигурност е най-популярната. Тя се заражда в Западен Лондон през 1998 г., докато вокалът на Blur Деймън Албърн и авторът и художник на комикси Джейми Хюлет живеят заедно. Идеята за Gorillaz идва, докато двамата гледат MTV. Хюлет казва в свое интервю, че дългото гледане на MTV е ужасно и в него няма нищо смислено. “Така ни дойде идеята за рисувана група, нещо като коментар над това.”

Пак iPad-а

Малко повече от десетилетие по-късно, по време на американското турне на Gorillaz, в подкрепа на третия албум на групата Plastic Beach Албърн записва следващия албум - The Fall. Интересното около “записите” е, че те са се случили в множество хотелски стаи из САЩ, а основният инструмент е бил iPad. “Буквално направих албума по пътя”, казва Албърн в интервю за Guardian. “Не съм го писал предварително, не съм се подготвял, просто го правих ден за ден, сякаш беше дневник на изживяванията ми в Америка.” Реално The Fall е първият албум в света, който е записан изцяло на iPad.

The Fall излиза на Коледа през 2010-а абсолютно безплатно, но само за членовете на фен клуба на Gorillaz. Албумът излиза на диск на 18 април 2011, като въпреки по-слабите продажби спрямо Plastic

Beach успява да достигне 12-о място в чартовете на Острова и 24-то в американската Billboard 200.

Kaiser Chiefs

Твоя си работа

Един от последните експерименти за по-впечатляващо издаване на албум в музикалната индустрия е четвъртият студиен албум на британската инди-рок група Kaiser Chiefs. Записът беше пуснат в сайта

на групата на 3 юни. За да имате дигитална версия на The Future is Medieval, както е името на албума,

реално трябва да изпълните три стъпки в специален раздел на сайта на групата.

Игра с публиката

На първо място е изборът кои парчета да бъдат включени в албума, тъй като всеки има правото да избере 10 от 20 песни. В сайта всяка песен е визуализирана с различен предмет, който трябва да се свърже с основната “система”.

Създаването на обложка за албума е втората стъпка. За нея може да се избира в какъв цвят да е фонът и да се добавят предметите, които са “свързани” при избора на песни. Финалната стъпка е заплащането на 7.50 GBP и споделянето на тази конкретна “версия” на албума с приятели. Ако някой друг си я купи, цената за създателя й пада с един паунд.

Албум ли?

Британската преса се изказа критично за начина на издаване на албума, тъй като това сякаш е съвкупност от сингли. BBC Music пише, че е невъзможно да се направи нормално ревю на The Future Is Medieval като албум, защото не е албум.

Не на същото мнение е барабанистът Ник Ходгсън, който споделя пред NME, че този начин на работа му е харесал, защото не изисква мислене какво точно да кажеш. “Можеш да се концентрираш в създаването на самостоятелна песен, вместо да се опитваш да я напаснеш с по-голямата картина.” На 27 юни излиза и физическа версия на албума, която достига 10-о място в UK Top 40.

Следва

___________________

Jonas Renkse от Katatonia: Искам къща с ескалатор и собствена метростанция

2011-07-13T17:40:00.002+03:00

Поредно сефте за този блог. Този път ще можете да се зарадвате на интервю с Jonas Renkse и Anders Nyström - вокал и китарист на шведската готик банда Katatonia, която ще видим на Каварна Рок Фест 2011 този петък. Интервюто взе Теодора Мусева, а част от него беше публикувана във в. "Пари".

Здравейте, Jonas и Anders, много благодаря, че ще отделите време да ми отговорите. Казвате, че канализирате негативната енергия в музиката си, значи ли това, че Katatonia има терапевтичен ефект върху вас?

Anders: Да, може да се каже. Сигурен съм, че щях да бъда доста интровертен, асоциален и негативен човек, ако нямах Katatonia, защото нямаше да познавам друг добър метод за освобождаване от демоните. Мисля, че е много деликатно нещо, много чувствително решение да извличаш вдъхновение и заряд за музиката/изкуството от собствените си тежки емоционални състояния. Но това е, което сме избрали преди много време, следователно това е, което сме.

Фестът в Каварна ни звучи малко като магия, ще видим за пръв път и вас, и Opeth. Като казахме Opeth, радвате ли се за турнето ви през есента в САЩ? Какво мислите за новия им албум – Heritage?

Jonas: Мисля, че албумът е чудесен. Това е музиката, към която Opeth се стремяха от самото начало. Нямам търпение за турнето в САЩ. Чакат ни страхотни времена.

Какво мислите за чувството за хумор на Микаел (вокалист и китарист на Opeth)?

Jonas: Ами, той е забавен човек. Лично аз смятам, че музиката на Opeth е по-сериозна и че концертите биха били доста по-съвместими със светогледа на групата, ако той не се опитваше да бъде новият Jerry Seinfeld (американски комик, бел. ред.) през цялото време. Но той знае моето мнение по въпроса и явно въобще не му дреме. Хаха.

Как успявате да съчетаете творчеството с турнетата и всички други ангажименти? Имате ли нужда от дисциплина, да творите или вдъхновението е нещо, което не става насила?

Anders: Нещата опеделено не са като преди, когато без усилие написвах музиката на целия албум сам и честно казано не знам, дали някога отново ще бъда в тази ситуация. Тези дни рядко имам време да композирам въобще, винаги съм зает и това не оставя много място за мотивация. Последните години, особено 2007 и 2008 бяха може би най-трудният творчески период, който някога съм имал. Искам да променя това, така че се опитвам да държа няколко китари на ръка разстояние из къщи, за да ми напомнят за себе си и да имам възможност да грабна някоя, когато вдъхновението се появи. Имам и малко домашно студио, което ми позволява да създавам и записвам всичките си идеи, но токът рядко е включен. Надявам се и това да се промени. Не искам да се насилвам, но вероятно се налага, ако искам нещо да излезе от мен въобще. Имам нужда от голям ритник в задника и няколко допълнителни часа на часовника!

Jonas: Това е нещо, което съм избрал. Справям се добре. Да, понякога отсъствам за дълго време, но после прекарвам повече време с децата си у дома, защото тогава имам повече време.

Колко са големи децата ви? Каква музика слушат?

Jonas: Имам двама сина, единият е на осем, другият е на две. И двамата много обичат музиката - в момента са популярни хитове в стил „Евровизия”.

Отделяте ли специално време, за да пишете музика или чакате вдъхновението?

Jonas: Различно е. Понякога най-добрата идея на света просто идва без предупреждение, а понякога трябва да свиря на китара цял ден, за да намеря и нещо нищожно, по което си струва да работя.

Новият ви албум е най-хармоничният и хомогенен албум, който някога сте правили. Бихте ли казали, че отразява съзравянето ви като личности?

Jonas: Предполагам, че да. Всъщност не съм си мислил върху това. Срещаме различни източници на вдъхновение непрестанно. Застоят не е вариант.

Къде ви пренася Night Is The New Day, когато го слушате?

Jonas: Просто в стаята, в която се борех с писането на песните. За съжаление, ми се иска да напомня някое много по-красиво място. Но мисля, че то не е за мен, а за слушателя!

Когато композирате песни, има ли момент, в който те започват да се пишат сами?

Anders: Да, обикновено това става, когато сме наистина уловени в творческия поток и достигнем върха. Прекрасно усещане е, когато имаш "лукса" да захвърляш идеи и да пресяваш останалия материал, вместо да чакаш появата на какъвто и да е материал. Всичко, което създадем, минава през филтър, дори няколко филтъра, така че сме много строги към себе си. Всяка част от песента трябва да е там с причина и да ни говори, така че когато свържем всичко, потокът да е стабилен.

Кога и къде пишете текстове?

Jonas: Обикновено събирам части, неща, които пиша у дома. После довършвам всичко в студиото.

Правите ли много редакции после? Трудно ли е да редактирате собствените си лирики?

Jonas: Много редакции! Да, трудничко е, но накрая си струва!

Как намирате баланса между простотата и клишетата?

Jonas: Не съм сигурен, че съм го намерил, хаха. Но се надявам, че имам вътрешна цензура, която поне ме спира от използването на най-лошите клишета.

Казвали сте, че птицата в Unfurl олицетворява смъртта – за какво е тази песен – за пристрастяването или за освобождаването?

Jonas: Може би и за двете, всъщност.

Песента Deliberation беше ли вдъхновена от някакви конкретни преживявания?

Jonas: Не мисля. Просо много сериозни мисли се сведоха до нещо доста абстрактно.

Кой е най-странният сън, който сте имали някога?

Jonas: Обиновено не помня сънищата си, а странните сънища, които си спомням, са твърде сложни, за да се разкажат, хаха. Използвам части от интересни сънища в лириките, но не много често.

Anders: Всъщност имам шантави сънища всяка вечер. Те напомнят на чудновати и неразбираеми филми на Дейвид Линч и най-често нямат контекст. Понякога ми се иска да можех да запиша тези сънища и да ги гледам отново, когато се събудя, а понякога не!

Все още ли мислите, че звукозаписните компании ще станат излишни с разрастването на интернет?

Anders: Мисля, че звукозаписните компании са изчезващ вид. Технологията напредва бързо и голяма част от звукозаписната индустрия изостава. Те не са просто една крачка зад другите, те са много назад! Ако или когато музикантите получат пълния контрол да промотират себе си и да финансират собствените си турнета, звукозаписните компании ще са последното нещо, което ще им трябва в уравнението, но все още не сме стигнали до там.

Мисля, че всички слушатели на Кататония имат един важен въпрос: нарочно ли слагате най-добрите си песни в EP-тата си? Да не би да са награда за истинските фенове?

Anders: Така е! Мисля, че синглите са чудесни издания за колекционери! Те обикновено са в ограничено количество и в тях има място само за няколко песни, така че можеш да представиш един основен сингъл от албума и да добавиш няколко ремикса и/или неиздавани песни, което просто ги прави специална придобивка. По някаква причина песните, които решихме да сложим в EP изданията си, станаха любими на феновете. Не беше умишлено, а просто някаква странна традиция, която изглежда се повтаря.

Имате ли някакви скрити послания в албумите, които феновете още не са открили?

Anders: Има няколко загадки в артуърка на някои албуми, в символите и в текста, които озадачиха хората. Но не смятаме да ги разкриваме или коментираме. Искаме да запазим нещата тайнствени.

Какво слушате в момента?

Jonas: Sun Kil Moon - Admiral Fell Promises, Tool - Aenima, Morbid Angel - Blessed are the sick, Red House Painters - Ocean Beach.

Anders: Въртя много 'Illud Divinum Insanus' на Morbid Angel по разбираеми причини. Също и новия албум на Autopsy. Други изпълнители, които много слушам са Sun Kil Moon, Rebecka Karijord, Fair To Midland, Lisa Miskovsky, Whitesnake ... Поддържам плейлиста си смесен и разнообразен, така че винаги да има нещо подходящо за всяко настроение и ситуация.

Кои са най-любимите ви албуми?

Anders: Би било по-лесно да посоча любими изпълнители или песни, но любими албуми... Това е просто твърде трудно! Предполагам, че албумът, който ми е най-близък, винаги ще е Disintegration на The Cure.

Знаем, че обичате Jeff Buckley и Radiohead. Имате ли други вдъхновения извън метъл сцената?

Jonas: Sun Kil Moon, Red House Painters, Talk Talk, Massive Attack... и много други.

Има ли група, която не можете да понасяте и защо?

Anders: О, колко време имаме? Хаха! Първото, което ми идва на ум е Godsmack! Cъумяват добре да бъдат еднакво ужасни за ушите и очите ми.

Коя песен описва настроението ви в момента?

Jonas: Lars Danielsson - Berlin.

Anders: Някоя мелодия за сън, твърде малко си набавям от него тези дни. Имам нужда от дрямка веднага!

Говорите за празнината, която вашата музика създава и в лириките си имате изрази като “I am nothing”, “dark night of the soul”, “repeating cycle of light/no light”, които ми напомнят за източната недуална философия. Интересувате ли се от подобни неща и мислите ли, че това празно умствено състояние всъщност е освобождаващо?

Jonas: Бих се радвал да се задълбоча в подобна философия, защото би ми се отразила добре. Но определено нямам ентусиазъм да уча.... Празното умствено състояние е нещо хубаво понякога.

Всеки има абсурдна мечта, която още не е изпълнил. Вие имате ли такава?

Anders: Знаете ли, мисля, че би било гмуркане с акули! Да се спусна в океана лице в лице с голямата бяла акула ми е мечта от дете. Трябва да я изпълня!

Jonas: Искам да имам собствена къща с ескалатор, който води в моя собствена спирка на метрото в мазето. Това е нещо, за което мечтая от години.

Parkway Drive - все пак има надежда

2011-07-11T19:39:00.001+03:00

Най-добрият метъл концерт в България!

Официално 7-ми юли се превръща в светла дата за българската метъл сцена. Невероятното се случи точно на тази дата, иначе казано миналия четвъртък. Parkway Drive изнесоха първият метъл концерт, на група, която е безумно популярна по света. Явно и у нас.

За мен всичко започна малко след 21ч., когато най-накрая се добрах до Mixtape 5. Изненада номер едно за вечерта беше, че клубът далеч не е толкова малък за колкото го мислех. Въпреки това беше пълен. Ама пълен, пълен, както си трябва. Организаторите казват, че са продали 420 билета, което ме втрещи - очаквах не повече от 50 човека, забити в някаква дупка. Някъде в чуденето свиреха Melekh, за които прецених, че стават, но предпочетох да хапна, затова и от техния сет гледах втората половина. Публиката очевидно ги познава и се раздаде доста добре.

Някъде там дойде и моментът да видим на сцената Parkway Drive. Началото бе Samsara - интрото от последния албум на бандата - Depp Blue, като не съм сигурен, че го чух... Ушите ми бяха заети да се радват на рева от 420 екзалтирани гърла, които минута по-късно се превърнаха в куфееща маса, която крещи "Suffering!". След това започна масово "клане", което още се чудя как не срина клубa.

Мазало, мазало... Idols and Anchors - circle pit. Аз лично стоях до стената, но въпреки това бях в погото. Smoke 'em If Ya Got 'em, последвана от Sleepwalker - погото не спира. Между парчетата Winston - вокалът, не спира да се усмихва и да се диви на случката пред него. Някъде там казва едно "fuck, I can't believe", а аз искам да му изкрещя, че изпитвам абсолютно същото.

Winston не се спря през цялото време.

Снимка: Metal Katehizis

Дали заради адската публика или попринцип е така, не знам, но Winston се раздава изцяло, докато някакви фенове го заобикалят и правят stage dive. Честно казано това сигурно е концертът с най-много stage dives в минута в България. Някъде там идва и моментът за моя милост - Romance is Death. Не знам как все успявам да си падам по най-непопулярните парчета, но това беше пореден концерт на който на парчето, на което най-много си махам главата, публиката е малко по-спокойна.

Нищо де, продължението е повече от добро, а някъде около Deliver Me се позиционирам пред Jeff Ling - соло китаристът, който преспокойно обявявам за най-талантливия китарист в последните 10 години. Абсолютно безгрешни, безкомпромисни и брутално надъхващи китарни партии, които сякаш са изсвирени в студио - малко хора го могат това. Малко хора излизат на сцената в инвалидна количка и със счупен крак - Luke Kilpatrick, другият китарист, обаче го прави и свиренето му е перфектно. Ben Gordon пък ми направи впечатление с най-спокойното думкане на барабани, което съм виждал на екстремен концерт. Като цяло групата успя да ме впечатли, макар че очакванията ми за самото свирене да бяха много високи. Впечатлих се и от шоуто ми, защото очаквах надути звезди, които ще си свирят песните.

Да, ама не, те ни смачкаха. Финалът беше по-титаничен и от началото - Horizons, малко викане за бис и неизменната Carrion. Пътят на групата минаваше през феновете, което им наложи да примат прекалено много възторжени поздрави, от хора които наистна знаеха защо са отишли в този клуб. Реверанс към нас беше и цената на мърча - 20 лв. за тениска, като в сайта е 17.50 евро. Това друга група не го е правила.

За финал искам да благодаря на For The Kids за невероятната вечер. От самото докарване на Parkway Drive, през адекватната им молба, която се изпълни, да не се пуши около сцената, до цената на билетите и пускането на парчета Enter Shikari между групите. Благодаря и на тези 420 човека, които ми върнаха надеждата, че в България не се слушат само дядовци.

Издуханият Elevation не успя да докуца до края

2011-06-27T16:14:00.001+03:00

Макар и само наполовина, Elevation за първи път показа на българската публика какво е истински фестивал на открито.

Огромно количество лош късмет, малко лоша организация и хиляди разочаровани фенове са нужни за привидния провал на един фестивал в България. Доказателство за това са събитията около първото издание на силно амбициозния Loop Elevation Festival, който почти се проведе в покрайнините на Разлог миналия уикенд.

Снимка: Loop Elevation

По-добре късно отколкото никога

Проблемите започнаха още по обяд, когато се оказа, че има закъснение на основната сцена и посетителите няма как да бъдат допуснати до зоната на фестивала в уречения час. Цялата програма стартира с около час и половина закъснение, а по-нетърпеливите зрители трябваше сами да намерят къде да се покрият от невероятната жега, която се беше спуснала над фестивала.

Стартът беше даден от българските групи Jeremy и Monyx, които не се радваха на многобройна публика. Подобно остана положението и по време на изпълнението на гърците Cyanna. Последвалото изпълнение на Tri O Five пораздвижи публиката, която се увеличаваше все повече, а докато свиреха Остава вече и се чуваше доста добре.

Джей Кей си куца, а феста си върви

Някъде по това време стройната организация на движението се е провалила и много посетители се оплакаха, че са били принудени да обикалят пътищата около фестивалната зона, а след това са чакали по час и повече, за да бъдат допуснати до самия фест. Също тогава из публиката се разнесе слуха, че Jamiroquai - хедлайнерите на вечерта, отменят участието си, заради тежка трамва на глезена на вокала Джей Кей. Дори в прес зоната нямаше официална информация от организаторите до последно, а всички се позоваваха на информацията от Facebook страницата на групата. Това беше и първият път, в който си пролича, че има проблем в комуникацията. На днешната пресконференция се разбра, че официална информация за отменянето на лайфа на Jamiro е имало в 18 ч., но на въпроса защо се е казало на публиката по-късно никой не благоволи да отговори.

Въпреки това на главната сцена Stereo MCs даваха всичко от себе си и успяха да раздвижат все по-голямата публика. Всъщност гвоздеят на вечерта се оказаха Morcheeba, нещо което поне мен не успя да изненада. Skye Edwards още след първото парче призова публиката да мине напред в оградената фен зона, която пустееше. Отделни хора я послушаха и прескочиха оградите, а още едно парче по-късно Skye обяви, че има уверение от организаторите, че всички могат да отидат напред, което накара буквално всички да прескочат напред и да запълнят пространството пред сцената, така както подобава на един фестивал. По-късно по време на сета Скай отново изказа недоволството си от разделението на феновете и буквално показа среден пръст на охранителите.

Skye - богинята на Elevation

От концертна гледна точка Morcheeba изнесоха един от най-емоционалните концерти на български фестивал и със сигурност най-запомнящият се от Elevation 2011. След като Skye и компания напуснаха сцената на нея се появи един от организаторите на феста, който обяви официално, че Jamiroquai отпадат от програмата, като освен това се извини и на феновете. Това беше и лошата новина на деня. Имаше достатъчно хора, които бяха дошли специално заради Джей Кей и компания, но нямаха шанса да ги видят.

Hurts - минорен разкош

Снимка: Loop Elevation

Въпреки това купона на главната сцена трябваше да продължи, а за това се погрижиха Hurts. Те нямаше как да заместят отпадналия хедлайнер като времетраене, тъй като имат едва един албум, но пък успяха да вкарат изключителна доза стил на фестивала. Костюмирани и със сравнително сериозни физиономии двамата и групата им излязоха на сцената към 21:30. Те изпълниха почти всички парчета от албума си, като успяха да запълнят с музика малко над час. Изненадата на вечерта беше оперният певец, който пригласяше на вокала Тео Хъчкрафт, като и двамата се представиха повече от блестящо. Колкото и да ги харесвам, признавам, че минорната им музика беше по-подходяща за закриване на вечерта, тъй като публиката беше леко поуспана след невероятния лайф.

Parov - енергичен финал с много стил

Финала на вечерта, поне за главната сцена, бе даден от Parov Stelar Band, които не просто посвириха, а направо размазаха. Ролята им на хедлайнер, която случайно се падна на тях, сякаш е правена за тях, защото пичовете забиха с много самочувствие и дух, а мацката се раздаде докрай. Същото се отнася и за публиката.

Обичайните заподозрени

Ако трябва да се търсят кусури в първата вечер, то ще намерим всички типични за концерти в България - закъсняла програма, затруднено влизане в някои моменти, лоша организация на движението, свършили напитки на голяма част от баровете, макар и чак към полунощ и постоянното “Не знам” от всички служители на феста, независимо дали питаш като репортер или посетител, независимо дали питаш за тоалетната или за отпадането на Jamiroquai.

Въпреки това първата вечер показа на българската публика какво е истински фестивал, като тези, които има на клипчета в YouTube. За посетителите имаше всякакви забавления, като делтапланер и скок с бънджи, а за изморените имаше и тенти под които да се скрият от жаркото слънце. На двете по-малки сцени се слушаше хаус и хип-хоп, които са продължили до сутринта.

И ветровете са срещу нас

Още през нощта на петък срещу събота над Разлог и околностите се е излял неприятен дъжд, който смути обстановката, но не и дотолкова, че да откаже хората от фестивала. Тази работа свърши последвалият ураганен вятър, който разскъса платната на главната сцена и отвя барабаните на Шанън Лето - барабанистът на хедлайнерите на втората вечер 30 Seconds To Mars. Това накара организаторите да забавят допускането до фестивалната зона с надеждата, че вятърът ще утихне. В 4-те часа, в които нямаше никаква официална информация за това какво се случва се започна и вълната от недоволство, както на място, така и в интернет.

Мълчанието на агнетата

Във Facebook страницата на фестивала постоянно се появяваха коментари на разочаровани фенове, които искаха да знаят какво да правят, а в Twitter и форумите започнаха и шегите с фестивала, който си спечели имена като Evacuation Festival. Около 16 ч. групите, които трябваше да свирят разбраха, че няма да има фестивал, а малко по-късно информацията се появи и на официалната страница на фестивала. Това накара хората да търсят алтернативни методи за забавление и много от тях са ги намерили из парковете на Банско и Разлог. Моята компания пък отиде на х. Семково, което беше не по-малко забавно.

На си ти куклите, дай си ми парцалките, ама само с бележка

Днес на пресконференцията се разбра, че в общи линии не би трябвало да има ощетени, стига да са най-примерните граждани на планетата и да си пазят всички касови бележки. Честно казано представителите на феста бяха жалки в опитите си да се измъкнат от въпросите около неиздаването на касови бележки, когато се обменяха левове за елевове, както и за това, че никой не даваше инфо какво се случва в продължение на часове. По-подробно инфо как да си върнете парите от билетите има на официалния сайт на феста.

Надявам се финансовите резултати да са достатъчно нетрагични, че да има фест и догодина, който да се организира по-добре и да има по-голям късмет, защото събитието си заслужаваше. Първата вечер ще я запомня за цял живот като първият път, в който бях на голям фестивал, макар да имаше едва 10-13 хил. души.

Фестивално лято 2011

2011-06-11T13:06:00.000+03:00

Име: Loop Elevation Festival
Дата: 24 и 25 Юни
Място: гр. Разлог
Хедлайнери: Jamiroquai, 30 Seconds To Mars
Още интересни групи: Hurts, Morcheeba, Stereo MC's, Sepuko 6, Odd Crew, Der Hunds
Цена: От 70 до 110 лв. за един ден и от 120 до 160 лв. за два дни. Има и семейни билети с големи отстъпки.
Организатор: Герхард Камптис, Soulshine International и от българска страна NG Partners, Symphonics Entertainment и община Разлог
В общи линии това е най-обещаващото музикално събитие за годината. Сред изпълнителите, които ще видим са легендите Stereo MC's, след тях ще чуем трип-хоп любимците ми Morcheeba, после Hurts ще ни зарадват с адски приятния си синтпоп. За финал ще се излее солидна доза фънк от Jamiroquai, които не съм вярвал, че ще видя тук. Честно казано по-добра концертна вечер не съм си представял. Втората вечер е по-рок ориентирана и ще чуем родните банди Der Huds и Sepuko 6, последвани от Dog Eat Dog. Хедлайнерите 30 Seconds To Mars, поне според мен, са първата наистина актуална банда, която идва у нас. Момчетата сякаш са на върха на кариерата си и ще ги видим на живо в Разлог. Финала на вечерта и феста ще бъде поставен от Odd Crew.

Име: Exit Festival
Дата: 7-10 Юли
Място: Нови Сад, Сърбия
Хедлайнери: Оф, много са... ама Arcade Fire, MIA, Jamiroquai и Portishead седят най-горе на постера!
Още интересни групи: Editors, Pulp, Superhiks, Underworld, Parkway Drive, Groove Armada, Grinderman, Kreator
Цена: 120 лева за 4 дни, само за концерта от TicketPro. След 1-и юли става по-скъпо.
EXIT май е най-големият фестивал на Балканите, но не съм убеден. Има 25 сцени и над 600 артисти, което по моите представи е повече от епично, но пък така трябва да се прави фестивал. Както виждате имената, които ще вземат участие са от немски thrash, през post punk и trip-hop, та до metalcore и фънк. Музика има за всички, а мястото съм чувал, че е уникално. Надявам се планът да се осъществи и след няколко седмици да четете разказ за Exit 2011 тук.

Име: Kavarna Rock Fest 2011
Дата: 15-17 юли
Място: Стадион Калиакра, гр. Каварна
Хедлайнери: Sonata Arctica, Opeth, Arch Enemy
Още интересни групи: Paradise Lost, Moonspel, Katatonia - предстоят обявления!
Цена: 50 лв. за един ден и 100 лв. за два дни.
Организатор: Loud Concerts и Община Каварна
Шестото(?) издание на рок феста в Каварна се очертава като поредното, което е по-силно от предното. Отново ставаме свидетели на едно приятно разпределение по дните, като този път има и цялостна тематика на феста. Doom metal легендите Paradise Lost са група, която отдавна заслужава нормален концерт тук, а Katatonia и Moonspell допълват прекрасно line-up-а в това отношение. За по-екстремните фенове ще видим и богинята на шведския мелодичен дет Анджела Госоу, заедно с момците си... иначе казано ще се строшим на Arch Enemy. Очаквайте скоро да пиша за брутално добрия им нов албум. Като подарък има и Sonata Arctica, които ще задоволят power metal феновете. За щастие чакаме да бъдат обявени още групи, така че нищо чудно да стане още по-хубаво.

Име: Spirit Of Burgas

Дата: 12-14 август

Място: Централен плаж, гр. Бургас

Хедлайнери: Deftones, Moby, Skunk Anansie

Още интересни групи: Skindred, Kultur Shock, очакваме да обявяд хедлайнер и за първия ден

Цена: Един ден 50 лв., три дни 120 лв., промоционални 99 лв.

Организатор: Община Бургас

Spirit Of Burgas вече е фестивал с име. Това ще е четвъртото му издание и то се очертава като още по-силно от предните. Обстановката на плажа в Бургас е идеална за концерти, а организаторите успяват да докарат и невероятни изпълнители. Тази година ще видим легендите Moby, Deftones и Skunk Anansie. И трите групи (Moby ще си е с бенда) бяха на върха през 90-те, но това не пречи да са актуални и днес, особено сред жадната за по-алтернативна музика част от публиката. Основния минус на феста отново е липсата на пълна информация, когато остава малко повече от месец до началото му, но сме свикнали.

Име: I-Day Festival

Дата: 3-4 септември

Място: Bologna Arena Parco Nord, Болоня, Италия

Хедлайнери: Arctic Monkeys, Offspring

Още интересни групи: Kasabian, White Lies, The Vaccines

Цена: Един ден е около 40 евро, а два около 80 евро

Британофилът в мен щеше да се разплаче като видя за какво иде реч. Основен интерес за мен представлява първият ден, в който на едно се изсипват Arctic Monkeys, White Lies, Kasabian и The Vaccines - 4 от най-добрите post-punk групи в момента. Като бонус идват Offspring, които обичам също, но все пак... Готиното е, че до Болоня се ходи за 100-ина лева в двете посоки, което прави мероприятието много достъпно. За съжаление информацията около феста е само на италиански, което ме възпира да науча много повече, но когато се случи може и да споделя.

Име:Sonisphere Sofia 2011
Дата: 21 юни
Място: Хиподрума в Банкя, но подлежи на промяна, предполагам.
Хедлайнери: Iron Maiden
Още интересни групи: Mastodon, Apocaliptyca
Цена: 90-150 лв.
Организатор: Balkan Entertainment Company
Тук трябваше да има Slipknot, но няма. Най-вероятно ще пропусна феста, но реших да го включа в този пост, защото имаше шанс. Надявам се догодина нещата да тръгнат по-добре и организаторите да не си вкарват автогол с цените. Още през март се изказах скептично за събитието, но не вярвах да стигне такова дъно.

TesseracT Unplugged

2011-06-01T10:30:00.002+03:00

Снимка: Metal Injection

Помните ли MTV от деведесетте? А помните ли култовите Unplugged концерти, които и до ден днешен са популярни в мрежата? Е, ако ги помните ще добиете известна представа за какво иде реч в записите на Tessaract.

Британската progressive/djent група записа акустични версии на три парчета. Сформираната през 2003-та година банда представя невероятен кавър на парчето на Jeff Buckley - Dream Brother както и две авторски песни. Те са част от излезлият преди два месеца албум "One", който е и дебюта на TessaracT. Записите са направени във Fastlane studios в Бруклин по покана на сайта Metal Injection като част от тяхната серия "Studio sessions".

Освен албума, за който споменах по-горе, миналата година групата издаде и EP, което включва 6-те части на опуса Concealing Fate. Ако се чудите що за нещо е progressive/djent стила... Ами групата може да се определи като смесица от неравноделна ритмика а-ла Messhugah, допълнена от много мелодия и страхотни "чисти"(поне през повечето време) вокали. Задължителни за фенове на Meshuggah, Periphery, Fellsilent или Karnivool, например. В момента Tesseract са на американско турне, като повода е промотирането на "One". В турнето участват и канадците* Protest The Hero, както и Maylene & The Sons Of Disaster.

Официален сайт на бандата: http://www.tesseractband.co.uk/

_____________

*Според целия екип на блога думичката "Канада" и всичките и производни означават - мега велико, зарибяващо и брутално яко, поне когато си говорим за музика. Основна тема на разговор, доста често, е "С к'во ги хранят тия канадци, бе?".

Sofia Jukebox - Марти Фрийдман в клуб RBF

2011-05-26T15:13:00.000+03:00

Марти Фрийдман - снимка Metal Katehizis

Марти Фрийдман е американски китарист, известен най-вече с участието си в Megadeth. Кариерата му там продължава близо 10 години, като те са едни от най-силните за групата в музикален и бизнес план. Албумите на Megadeth от този период се продават в милиони копия, а уникалният стил на Марти придава индивидуалност на звука и подтиква не един или двама съвременни музиканти да хванат китарите (например самият Крис Бродерик, който в момента заема неговото място в Megadeth). Фрийдман се разделя с бандата през 1999 година поради творчески различия - твърди, че се е уморил да свири хеви метъл. Соловата му кариера започва още през 1988, когато излиза първия му самостоятелен албум - Dragon’s Kiss. Оттогава има издадени девет солови произведения. От 2003-та година живее в Шинджуку, Токио и води самостоятелните японски ТВ-предавания Rock Fujiyama и Jukebox English.

Новината за предстоящия концерт на Марти Фрийдман, появила се в мрежата през януари, искрено ме развълнува, както всички дългогодишни фенове на Megadeth.

След като два пъти вече съм гледал Сърдитко Дейв и компания – през 2005 г. в зала Фестивална и на Sonisphere 2010, сега дойде времето да видя на живо и един от най-емблематичните членове на тази банда.

Действието се развива в събота вечер, 21 май 2011 г. Клуб RBF, където се провежда събитието, ми е познат от серията концерти за промоцията на последния албум на Odd Crew. Когато пристигнах, посъбралата се тълпа ми се стори обидно малко, като се има предвид кой има концерт тази вечер. За съжаление дори по-късно публиката не нараства особено.

По-нетърпеливите влязохме почти веднага след като се отвориха вратите на клуба. Наложи се обаче да чакаме цял час преди изобщо някой да се появи на сцената. Очакваше се шоуто да бъде подгрято от унгарската банда К3. Поради логистични причини (припомнете си случката с концерта на Def Leppard и Whitesnake) групата не успява да вземе участие. Само където на хората от залата това не им бива споделено!

Излизането на Marty и компания идва малко изневиделица най-вече защото до последно не знаехме кой да очакваме – подгрявката или хедлайнера. След няколко секундното недоумение, схващаме какво точно ни е ударило. Началото е безмилостно - Street Demon. Да, определено целта е да ни откъснат главите! После в последователност се изреждат It’s the unreal thing и Amagigoe. Музиката спира, клатещите се глави се успокояват и настъпва момемнта, в който главният виновник за това да сме се събрали казва няколко думи. Мистър Фрийдман ни поздравява, като отбелязва факта, че за пръв път идва в София и много се радва да свири пред нас. Предпочел да избегне още клишета, той допълва, че не е много-много по приказките. Особено в момент, в който му се иска да ни изсвири толкова много парчета.

Барабаниста на групата - снимка Metal Katehizis

Освен, че Марти е един от боговете на китарата, той явно и добре подбира музикантите си. Тримата японци, които го придружават, са повече от перфектни инструменталисти. Специално за барабаниста мога да кажа, че впечатлява не само с колоритна визия, но и с неизчерпаема енергия зад касите. За феновете на Megadeth е подготвено солото на Tornado Of Souls. То е достатъчно да ни припомни славните времена, когато Марти беше част от легендарните траш законодатели.

Лично аз останах много приятно изненадан от кавъра на песента Tsume Tsume Tsume на японците Maximum The Hormone. Следват още немалко преработки на любими японски песни – повечето можете да чуете в албума Tokiо Jukebox, излязъл през 2009.

Групата прави и доста интересно medley - комбинация от Asche Zu Asche на Rammstein и My Oh My на Slade. Странно, но повече от сполучливо! Определено колегата soregashi трябва да се ядосва заради съботното си отсъствие!

В една от малкото паузи на концерта, Марти ни напомня за трагедията, сполетяла Япония преди няколко месеца. Разказва как целият му екип е съставен предимно от японци и повечето са именно от онзи злощастен район. Думите му бяха - „I’m all American”, но допълни, че е тук като един от тях. Те заедно са дошли да покажат, че Япония не е паднала духом, напук на трудностите, които изживява напоследък! И наистина е така - усмивките не падат от лицата на музикантите през целия концерт. Едно от малкото шоута, на които съм бил, и на което се усещат толкова много положителни емоции. Go Japan! Продължаваме със страхотната балада Letter, която басистът на групата – Ryota Yoshinari, изпълнява на японски.

Накрая, след близо 20 парчета, бандата се оттегли за кратко зад кулисите. Първият от двата последвали биса е Thunder march – песен от невероятния солов албум от 1988 със заглавие Dragon’s Kiss. Изпълнението е съпроводено от много заигравки между музикантите, а уникалното в случая е и китарния дуел между Marty и партниращия му китарист – Takayoshi Ohmura. Последно е парчето Bad D.N.A – подобаващ енергичен завършек на тази наелектризираща вечер.

Сетлист:

1.Street demon

2.It’s The Unreal thing

3.Amagigoe

4.Ballad Of The Barbie Bandits

5.Tsume Tsume Tsume

6.Elixir

7.Stigmata Addiction

8.Gimme a Dose

9.Cheer Girl Rampage

10.Asche Zu Asche/ My Oh My (Mutation Medley)

11.Tornado Of Souls

12.Devil Take Tomorrow

13.Letter

14.Picture

15.Novocaine Kiss

16.Angel

17.Salt In The Wound

18.Ripped

19.Yuki No Hana

20.Kaeritakunattayo

21.Dragon Mistress

------

22.Thunder March

23.Bad D.N.A

Добре дошъл на борда, Oxmodius!

2011-05-23T11:13:00.000+03:00

Блогът се развива. Както вероятно знаете вече сме двама писателите тук и се надявам да се увеличим. Мен може и да ме знаете що за идиот съм, но не познавате Георги Димитров - Oxmodius. А ще е приятно да знаете с какво може да ви пълни главите, затова и решихме да направим един блиц, в който той да се представи.

Здравей, представи се. От къде си, с какво се занимаваш?
Казвам се Георги, на 22 години, от София. В момента съм работещ студент, а в близко бъдеще се надявам да съм работещ строителен инженер. От време на време се “подбъзиквам” с една седемструнна китара, но за момента нищо сериозно не е излязло от това. :D

Какво правиш в интернет?
Активно използвам предимно facebook и още форума (главно форумите на ZRock и на Citroen Club Bulgaria). Новинарските сайтове и следенето на блогове го броим предполагам и измежду тях си имам любими като: fuck the norm, webcafe и temelkoff разбира се. ;)

Коя/каква е любимата ти музика?
По-лесно би ми било да отговоря на въпроса: "Каква НЕ е любимата ти музика?" Харесвам прекалено много неща и не обичам да се ограничавам - винаги мога да си пусна нещо на Jaco Pastorius и веднага след това да ми щукне, че ми се слуша Morbid Angel. След треснята ще взема да извъртя един Rush и изведнъж неусетно мога да премина на Pendulum. Разнообразие да е. Напоследък обаче имам особени симпатии към Voivod та може да се каже, че съм се задържал за малко на едно място.
Иначе ако минем през дежурното, че мразя чалга (кой ли нормален човек не я мрази?), не кльопам много брит вълната. (това го приемам лично - бел. soregashi)

Какво би искал да се промени в българския музикален бизнес?
Лично аз се надявам да се даде повече път на наистина стойностните наши млади банди. Точно тези, които сега са в ъндърграунда. Всички знаем, че могат да постигнат повече, стига да има воля за влагане на средства в популяризирането на такъв тип изпълнители. На хората им писна от едни и същи лица на българската поп и рок сцена. Така нареченият поп-фолк си е бизнес сам по себе си, но не смятам, че въобще има нещо общо с музиката.
Радвам се, че България все пак стана привлекателна дестинация и за много чужди банди, но и тук имам една забележка към родните промоутъри - бъдете малко по-смели в подбора на изпълнители, моля.

И за какво казваш, че ще ни пишеш?
За музика, как за какво. :D Шегата настрана. Идеите ми са доста и преминават от представянето на нови групи и изпълнители, до изваждането от прашния килер на някои не толкова популярни стари банди. Тематичните постове също не са изключени. Винаги съм отворен към нова музика и нови идеи, така че можете да очаквате всичко. :)

Почерпи с нещо ново и яко, което не спираш да слушаш напоследък.
И от всичко изписано малко по-горе разбирате, че определено на това ми е най-трудно да отговоря, но все пак: Почерпка №1 и Почерпка №2. Това са две много талантливи и напоследък много любими на мен банди.
До нови срещи и нека силата на музиката бъде с вас!

Enter Shikari с нов сингъл

2011-05-22T15:04:00.000+03:00

Който следи редовно блога вероятно е прочел поста за наградите Kerrang. Там най-любезно похвалих младежите от Enter Shikari, които получиха номинация за най-добра група. Въпросните изкараха първия сингъл от третия си албум преди няколко дни. Името му е Quelle Surprise и за нещастие не идва с новини около албума. За момента знаем само, че момчетата са в Тайланд и записват парчета, а някъде в средата на юни ще имат интимен концерт в Лондон, с който се надяват да отпразнуват завършването на албума.

Все пак сме заговорили за парчето, затова ще е хубаво да споменем, че за щастие то е в типичния за групата стил - страхотна мешаница от електроника, китари и надъхваща атмосфера. От началото до края струи нещото, което критиците определят като "електронно повлиян пост-хардкор", а аз определям като "онуй що ме кара да подскачам". Семпло, изчистено, но за сметка на това доста изпълващо и енергично звучене, което зарибява още с първото слушане, за което говорят и 162-те хил. гледания на видеото в YouTube за 3 дни. Сигурно особена част от цялото впечатление дават и типичните бунтарски лирики, които ритат нещо в главата, особено когато ти ги пее Роу Рейнолдс.

Видеото пък е доста идейно и се връзва с парчето. Тунел, групата, светлина и тъмнина в двата му края и въжета, които дърпат драпащите напред хора към бездната. И в това време Роу ти крещи "You're not gonna take away our dreams". Надъхващо, нали? Всъщност я си го вижте, да не кажете, че лъжа.

Ако не друго, то парчето поне показва, че бандата има талант, който явно не е бил временен. За това говори и фактът, че Зейн Лоу е пуснал парчето два пъти подред и го е избрал за Hottest Tune In The World на деня. В общи линии очакваме албум това лято и да се надяваме по-голяма концертна дейност извън острова. До тогава може да следите видео ъпдейтите от Тайланд в YouTube канала на групата, който се нахожда ей точно тук.

In Flames... we trusted

2011-05-21T11:32:00.000+03:00

Три години творческо мълчание и може би година след като мозъка на групата я напусна In Flames си показаха парчето. Не, не са ексхибиционисти, просто пуснаха първия сингъл към новия си албум.

Що е то?

Обложката на албума

Сингъла се казва Deliver Us, а албума Sounds of a Playground Fading. Парчето, както и клипа към него, видяхме преди няколко дни, а албума ще чуем официално на 15-и юни. Въпреки че ще е най-дългият албум на групата, има една от най-яките обложки и според изявления на Андерс Фриден (вокал) ще е много як, вече не очаквам нищо добро.

Защо Deliver Us не струва?

Нека започна с видеото. Тук можете да го гледате, като не гарантирам колко време ще работи линка. Клипа е меко казано тъп, но поне има малко фойерверки и голямо колело. Най-голямо впечатление прави приликата на Андерс с Браян Джонсън от AC/DC. Тя се дължи на отвратителния каскет, който са му захлупили на главата. Но това е най-хубавото.

Не мога да изразя бясното си разочарование от това парче с думи. Текста е жалък. Група, която написа следното: "Design new latitudes/(Find ways to channel bliss)/Us defined is too fragile to neglect/Reroute to remain", да се представи със следното: "Fly into the distance/Disappear for a while/I can't make sense of this/But we're here, today, alive" е меко казано разочароващо.

За музиката се чудя как да не изпсувам директно. Всички фенове обявиха A Sense Of Purpose за тъп, лек, прекалено мелодичен и безидеен албум. Въпреки това в него имаше брутални попадения като The Mirror's Truth, A Sense of Purpose, Condamned, Alias... все доста добри парчета, макар и да не са Colony и Reroute to Remain. За съжаление тук няма дори мелодичност. Има бликаща безидейност, усещането, че това сме го слушали няколко пъти.

По думите на Андерс, това ще е албума с най-голям диапазон на вокалите му. По мое мнение това са най-жалките му вокали в цялата близо 20 годишна история на групата.

И в крайна сметка?

Адски разочарован съм. In Flames са ми много любима група. Благодарение на тях се отворих към шведската сцена, която е невероятна, но за съжаление в момента In Flames са жалка група, която е пред залеза си, поне за сериозните фенове. Силно, адски силно се надявам това парче да е най-тъпото от целия албум и след няколко седмици да мога да напиша позитивно ревю.

Riverside @Зала България - София

2011-05-14T00:24:00.000+03:00

За втори път Тангра Мега Рок успя да организира събитие, което само преди половин година се смяташе за немислимо – рок концерт в зала България. Споходи ме едно доста приятно дежа вю: – муцуните – в малко редуциран състав, но почти същите хора, като на онзи паметен 20-ти ноември. Лелките от управата на залата – отново в невероятен културен шок. Дори времето се опита да ни напомни за ноемврийските студени дни. И не на последно място – залата.

Както и на Anathema, отидох на този концерт с абсолютно празно от очаквания към групата съзнание – имах обща представа какво свирят, но нищо конкретно. Разликата беше, че този път бях наясно, че от техническа гледна точка, концертът ще е перфектен и с невероятен звук, като в крайна сметка очакванията ми се потвърдиха.

След суматохата около влизането и интересния казус с билетите, на които бяха написани ред и място (нали на рок концерт бяхме тръгнали, а то какво стана), се настанихме и зачакахме шоуто да започне.

Tides From Nebula

Подгряващи бяха Tides From Nebula - инструментална пост-рок група от Варшава, Полша.

Оказа се, че датата на концерта им в България, съвпада с датата на издаването на чисто новия им втори албум. Заради това момчетата представиха сетлист с парчета предимно от него.

Стила на групата е доста интересен, като включва в себе си използването на огромно количество ефекти за добавяне на невъобразими звуци към китарите, от които се изтръгваха спокойни пасажи, следвани от малко по-тежки. Освен с музика, Tides From Nebula впечатлиха и със сценично поведение. На моменти пичовете се държаха като обладани от демони и размятаха китарите си във всякакви посоки.

Самите те споделиха, че за тях е уникално преживяване, каквото всъщност се оказа и за публиката, която очевидно е гладна за подобна музика. Това вероятно се дължи на факта, че такъв тип групи рядко наминават към сцените на нашата мила Родина. Във всеки случай поляците намериха доста нови почитатели, включително и в мое лице.

След като Tides From Nebula приключиха изпълнението си, на сцената настъпи редовното суетене и подготовка преди да излязат хедлайнърите на вечерта. Паузата даде възможност на част от хората да разгледат официалния мърчандайз на групите и да си поприказват с подгряващите допреди малко пост-рок изроди. Повечето хора все пак станахме и се насочихме да си пазим по-предни места. Един охранител се опита да ни обясни как веднага след като започне втората част на шоуто, не иска да вижда никой пред сцената, като дори той самия не си вярваше. Все пак подобаващо за събитие от такъв ранг, публиката беше повече от културна и не затрудни по никакъв начин работата на охраната.

Riverside

Кристалните полилеи угаснаха, прожекторите светнаха, публиката изригна. На сцената един по един заизлизаха Мариуш Дуда, Пьотр Грудзински, Пьотр Козиерадски и Michał Łapaj (вие си го тълкувайте :D – бел.soregashi) – Riverside.

Време беше да видим и чуем това, за което бяхме дошли. И те засвириха....

В този момент пътуването започна и всеки изсвирен тон беше стъпка напред в неизвестното, в дълбоките и тъмни кътчета на нашите души.Чувството да се потопиш буквално за първи път в музиката на група като Riverside е невероятно.

Мариуш Дуда

Мариуш Дуда е титаничен фронтмен. Един от най-мелодичните гласове, които съм чувал някога. Това в комбинация с невероятното му сценично присъствие и бас китарата, която беше като играчка в неговите ръце, те оставя без думи.

Знаейки навика на прогресив рок и метъл бандите да се отнасят в ненужни импровизации, се притеснявах да не би и този път да се случи така. Краковската дружина обаче беше една перфектно смазана машина и покори аудиторията, не толкова с префърцунена виртуозност, а с много мелодия и искрени послания. Не мога да не спомена и невероятния кавър на песента YYZ. Фенът на Rush в мен плачеше от щастие.

Бисът беше задължителен. Просто нямаше как да оставим групата да си тръгне току-така.

В заключение мога да кажа, че както тръгнах за концерта без никакви очаквания, така си тръгнах от залата, изпълнен с приятни емоции породени от музикалното великолепие, на което бях свидетел.

Поклон пред титаните Riverside и както казаха те самите: See you next year.

Ще чакам с нетърпение...

Автор: Георги Димитров - Oxmodius

Снимки: Елена Ненкова - Тангра Мега Рок

Промяна в плана

2011-05-11T18:08:00.000+03:00

...and justice for all - така започна този блог преди повече от година. Цялото послание беше "Metal reviews and justice for all", което беше доста ограничаващо. По-късно преминахме на настоящото ...and music for all. Сега правим още един скок, макар да не променяме името - and music by all.
От самото начало на този блог нямам много време, за писане на тема музика, което води и до безкрайно нередовните постове тук. В последно време проблема е още по-голям, а като гледам статистиките има глад за подобни писания, което само ме радва. Затова и официално обявявам, че дълго планираното разширение на мирогледа на блога вече е тук.
Идеята ми е това място наистина да предлага музика за всички. Не каква да е музика, а качествена и по-скоро непопулярна, с известни изключения. За целта разпитвам най-големите меломани около мен дали биха се включили и за момента имам известен успех. Още утре ще можете да прочетете дебюта на новият "колега". Кой е той? Не казвам, ще знаете утре.

Наградите Kerrang! - it's been имоуtion

2011-05-05T10:42:00.002+03:00

Днес списание Kerrang! обяви номинациите за ежегодните си награди. Принципно това е, може би, най-престижната метъл награда, ако не в света, то поне на Острова. Интересна тенденция забелязах при наградите на списание Revolver, което е американско, която виждам и при Kerrang!. Това е факта, че явно на мода са new metal банди, които са доста по-тежки от обичайното и вкарват доста електроника в музиката си иначе казано metalcore, ако правилно разбирам понятието...

Та, да си говорим за Kerrang! и наградите му. В следващите редове ще сподлея мойте виждания за това кой заслужава да бъде награден и кой предполагам, че ще спечели. В тон с подредбата, която списанието представя започвам с дебютантите. Там по-добро впечатление правят две банди и това са Asking Alexandria и Blitz Kids.

Първите са доста далеч от неизвестни, като имат два албума, втория от които е излязъл на 5-и април и е стигнал до 9-о място в Bilboard 200, докато на Острова е чак на 98-мо, а първия е от 2009-а година и е меко казано силен. Бандата радва с типичен metalcore, който е една идея по-брутален от това, което съм свикнал да слушам от този жанр. Като споменах, че са далеч от неизвестни имах предвид на местата където музикалните медии са в час.

Втората банда Blitz Kids е по-стара - от 2006-а - и доста по-неизвестна. Имат две EP-та, които са почти неоткриваеми в интернет, както и няколко клипа. Свирят нещо като мега модерен alternative метълорок. На мен лично са ми по-интересни от Asking Alexandria, главно заради факта, че музиката им е малко по-неклиширана и извън познатите (за мен) рамки.

В международните дебютанти има само една група, която ми говори нещо. Това са хората, които Revolver наградиха за най-добър дебют и носят името Black Veil Brides. Това е една отвратителна група. Ако трябва да съм точен в описанията... ами, представете си вида на Токио Хотел, инструментала на някоя сносна имоУ банда и вокалите на нещо отвратително лигаво и ъ-ъ-ъ-ъ... бля. Потресаващо.

Стигаме до най-добър сингъл, където единственият логичен избор е Your Betrayal нa Bullet For My Valentine. Като цяло имам доста високо мнение за последния им албум, но това парче изпъква над останалите номинирани. Bring Me The Horizon(BMTH) и Panic! At The Disco са по-добрите конкуренти, но въпреки това предполагам, че наградата ще отиде при 30 Seconds To Mars(30STM) или My Chemical Romance(MCR), макар че последните две групи се излагат точно с тези парчета, които са номинирани, защото са сингли.

При категорията за най-добро видео впечатление правят MCR с клипа на Na Na Na, който е меко казано гавра с Power Rangers и още куп подобни. A Day To Remember и видеото към All I Want пък се отличава с факта, че в него участват над 20 други групи и певци, сред които BMTH, Parkway Drive, As I Lay Dying, Trivium и подобни. Въпреки това наградата печелят 30STM с клипа към Hurricane. Нецензурираната версия е на практика късометражен филм, който е заснет по изключителен начин, макар и сюжета да е по-извратен от обичайното, ако въобще го има. Това е категорията, в която съм убеден кой ще е победителят и ако сбъркам, значи има нещо много гнило в главите на хората, които определят кой печели.

Пропускам категорията за най-добро лайф изпълнение поради най-елементарната причина на света - няма как да гледам коя да е от номинираните групи. Поне не и в България, поне не и преди концерта на 30STM в Разлог, след малко повече от месец. Тук идва момента да оплюя промоутърите ни, но вчера обявиха Arch Enemy, затова ще пропусна.

Най-добър албум на годината определено е Nightmare. Защо е така съм написал в ревюто и за протокола казвам, че мнението ми остава непроменено - албума е страхотен. Конкуренцията му ще бъде Danger Days: The True Lives Of The Fabulous Killjoys на MCR, който също е доста силен албум, но ми се струва прекалено лигав. Наистина не искам да гадая коя от двете групи ще вземе наградата, но съм убеден, че ще е една от тях. За протокола ще спомена, че албума на BMTH също е доста силен, а едноименния албум на Escape The Fate е поредният жалък опит за съживяване на тази група, след като оригиналния им вокал беше изгонен заради проблеми с наркотици.

Най-добра британска банда са Enter Shikari. Лютата битка между тях, BMTH и BFMV е пословична дори в моята глава, но две неща карат Enter Shikari да изпъкнат. На първо място е фактът, че колкото и да са добри другите две банди, поне за мен по нещо им куца в последните неща. И второто е фактът, че Enter Shikari са безумни експериментатори, което прави музиката им доста разнообразна и зарибяваща. The Blackout ми докарват диярия, а You Me At Six са ми особено безразлични.
Люта битка се очертава и за приза за най-добра чужда група - 30STM, A7X и MCR. И трите групи жънат успехи по цял свят, и трите групи се представят повече от добре по концерти, и трите групи изкараха свръх-силни албуми, и трите групи заслужават подобен приз. Моя личен фаворит отново са A7X, но наистина не се наеам да гадая кой ще е победителят. Другите две банди са Paramore и All Time Low... името на последната описва мнението ми за тях.
Като цяло доста интересни номинации, с които за пореден път се убеждавам, че мешаницата между метъл и електронно става все по-популярна. И не, нямам предвид нищо свързано с Rammstein, а нещо като вметълена версия на Pendulum. Това явление само радва drum 'n bass фенът в мен, но пък и се чудя докъде може да стигне размиването на жанра в по-популярната му (по света) форма. Отговорите предстоят.

Великденски релакс и още нещо

2011-04-22T19:20:00.000+03:00

Празници, делници. Делници, празници. Но когато имаш цели четири почивни дни, можеш да се отдадеш на малко релакс, а защо не и на музикално пътешествие. Аз съм фен на второто, затова искам да споделя малко хубава музика, която ще изпълни мойте празнични дни. Нищо особено страстно, въпреки че е страстната седмица, според християнските обичаи, но все пак готино.

Започвам с нещо от края на миналата година. Warpaint издават дебюта си The Fool на 25-и октомври 2010 година. Освен комерсиалния успех (176-о място в Bilboard, 41-во в UK Album Chart) албума получава и добри отзиви от критиката. Въпреки това, когато разбрах за албума бях резервиран и реших да го пропусна. Ще питате защо. Ами, защото определението "експериментален арт рок" не ми звучи обещаващо, особено когато произхода е от Лос Анджелис. За щастие Flea (басиста на Red Hot) похвали албума адски качествено в свой туит и реших да му дам шанс. Все пак малко групи могат да се похвалят, че точно този човек е нарекъл албума им "възвишен и красив". И истината е точно такава. Албумът е адски спокоен, дълбок и красив. Няма най-хубаво нещо, защото и вокалите на Емили Кокал, и китарите, и басът, и текстовете са красиви. Малко изтърквам думата, но все пак е най-добрата, за да опише парчетата.

Следващият албум, който просто трябва да си пуснете, докато се препичате на великденско слънце някъде в зеленото е едноименния албум на James Blake. Уикипедиа казва, че пича е dubstep продуцент, което е прекрасно, предполагам. Той самият казва, че се е вдъхновил от The xx и техният успешен дебют е улеснил нещата за него. Pitchfork се изказват меко казано ласкаво за албума и му дават оценка 9/10, докато NME са малко по-резервирани. Моето мнение е подобно на това за The xx в първите 20-ина слушания - този албум е чалнат. Адски странен, адски лежерен, но в същото време адски зарибяващ. Не съм поет, че да описвам какво и защо, няма и да се пробвам, просто препоръчвам.

От третото ми предложение чак ме е срам, но все пак ще споделя. Става дума за LCD Soundsystem и вторият им албум Sound of Silver. За съжаление групата направи прощалният си концерт съвсем скоро, но пък завещаха 3 невероятни (предполагам, зашото засега съм слушал само един) албума. Няма да коментирам изказванията на критиката и успеха им, защото те са пословични, но ще спомена за музиката. Когато си пуснете Sound of Silver ще чуете един невероятен миш-маш от електроника, post-punk, dance, тук-таме рок мотиви и парчета в духа на цялата indie култура. Когато си пуснах албума за първи път очаквах някакъв рок, не питайте защо, и не се впечатлих от това, което чух. Няколко седмици по-късно бях в по-open minded настроение и си пуснах албума, за да стигна отвъд третото парче, където любимите ми post-punk елементи са доста по-силно чуваеми. Това го казвам, за да дадете шанс на повече от две парчета.

В личната ми плейлиста тези дни ще има и доста No Age и Handsome Furs, заради концерта, който започва след час. Но за тях и концерта повече подробности утре или в понеделник.

Подробности за новия албум на Arctic Monkeys

2011-03-10T13:17:00.001+02:00

Снимка: ArcticMonkeys.com

Suck It And See ще е името на четвъртия студиен албум на британският квартет Arctic Monkeys. На официалния си сайт групата обяви, че наследникът на Humbug (2009), който разби световните класации ще излезе на 6-и юни тази година. За момента имаме траклиста и първият сингъл, както и набор адски високи очаквания по въпроса.
Траклиста е следния:
01. She's Thunderstorms
02. Black Treacle
03. Brick By Brick
04. The Hellcat Spangled Shalalala
05. Don't Sit Down 'Cause I've Moved Your Chair
06. Library Pictures
07. All My Own Stunts
08. Reckless Serenade
09. Piledriver Waltz
10. Love Is A Laserquest
11. Suck It And See
12. That's Where You're Wrong
А сингъла, който не спирам в последните дни можете да чуете тук, заедно с клипа, който не е нищо особено.

Sonisphere Bulgaria - подробности

2011-03-10T11:14:00.005+02:00

Купчина факти за Sonisphere Bulgaria 2011:
Ще имаме еднодневен фестивал тази година, който ще бъде с хедлайнер Iron Maiden. Това не е особена новина, защото го знехме от месец почти. Другите групи са Slipknot, Alice Cooper, Mastodon, Apocalyptica . Ще има българско участие, но засега не се знае коя ще е групата.
Основното ми притеснение се сбъдна и цената на билетите е покъртителна. Билетите за терен са 90 лв, седящите между 120 - 150 лв, фен зоната 150 лв. За сметка на това ще има къмпинг за каравани, кемпъри и палатки с билет 20 лева за 4 човека, което е същата цена като на Elevation Festival в Разлог. Ще има и паркинг с 3000 паркоместа, който ще струва 10 лева. Петър Петров сравни цените тук с тези в Испания, като средната цена тук е 47-48 евро, а там 72 евро. Тъпо сравнение, защото тук заплатата ми е 300 лева, в Испания за същата работа ще е тройна. Все пак хитър подбор на сравнение, защото в Испания line-up-а е същия, но без Slipknot. В същото време билет 80 евро в Италия ни показва Linkin Park, My Chemical Romance, Rob Zombie, Papa Roach и още огромни, освен това, което имаме тук. Въпросните безценни хартийки, за тук, вече се продават, чрез Евентим, на познатите места.
Мястото на провеждане е Националният Хиподрум в Банкя. Транспорта до там ще става с влак, автобуси на градския транспорт или т.нар. "совалки", които ще са безплатни и ще събират хора от метрото. Подробности за момента няма, но получхме уверение, че проблеми с транспорта няма да има.
Мястото е избрано, защото е по-удобно от гледна точка на вкарване на техника и т.н.
Името на феста вече не е Sofia Rocks, а просто Sonisphere Bulgaria, може би защото трябваше да стане Bankya Rocks иначе.
Като цяло съм адски разочарован, както и очаквах, но поне има надежда. На пресконференцията от БЕК посъветваха електронните медии да лансират нови групи, защото и да поканят MUSE или Kings of Leon в България, те ще имат прекалено малко публика, което обезмисля упражнението. И са прави, това е нещо, за което мрънкам отдавна.
Другата надежда е, че обявиха друго събитие на 8-ми Юли, за което ще получим подробности по-нататък във времето. Надявам се слуховете, които дочух да се сбъднат поне там, защото наистина ще си остана само с един Spirit Of Burgas като летен фест тази година.

White Lies - 2011 - Ritual

2011-03-07T22:36:00.002+02:00

За White Lies разбрах около зарибявката ми по Interpol и шума, който се вдигна преди излизането на Ritual. Честно казано първо чух въпросния албум, а след това и дебютът им To Lose My Life, като първото нещо, на което обърнах внимание е, че дебютът им е много по-китарен от Ritual, което го прави доста по-интересен.

Ако трябва да съм искрен, Ritual ме оставя в пълен ступор. Да, тук има някои доста добри текстове, но и някои абсолютно безумни... неща, като например "You were crying on the shoulders... Of the men in the shadows. Who ever taught you to sell your sex like that?". Сега пола ли си продава, тялото ли или го гледат как прави секс (лирическия герой). За сметка на това още откриващата Is Love впечатлява с прекрасен текст, за красотата на любовта, и адски завладяващ ритъм, подплатен от вокалите на Хари МакВей. Несподелената любов е темата в Strangers, която зловещо ми напомня на нещо старо и много познато, а Bigger Than Us затваря един цикъл от красотата на новата любов, през отчуждението, до раздялата, която в крайна сметка боли, защото ритуалите са нарушени и навиците трябва да се променят.

Peace and Quiet разчупва любовната тематика, но разкрива реалните вдъхновения на групата, както и истинските им възможности да копират добре. Някак си това парче успява да ми напомня за The Cure, Depeche Mode и Editors едновременно, за разкош добавя част от духа на 80-те и new wave вълната, но по един много съвременен и уникален начин, като си остава парче на White Lies. Holy Ghost и Turn the Bells, по думите на басиста, са на религиозна тематика, като историята около Turn the Bells е за ритуал в Тибет, при който умрелите деца, които са по-малки от 8 години, не се погребват, а се дават на риби, които се хранят с плът. Това предното го допълваме с цитата от по-горе, който представя Holy Ghost и минаваме напред към химновата The Power & The Glory и Bad Love, която е описателно на мъжкото мрънкане по жените. Финала е даден с Come Down, в която тотално, за последен път, ама сериозно (и да искате няма повече парчета) късаме любовните връзки, захвърляме носните кърпички и изчезваме.

Реално албума не е толкова лош, дори напротив. Чисто и просто тези неща сме ги чували. През 80-те, после малко по-различни през 90-те, а после и в началото на новия век. Единственото, което правят White Lies е да ни върнат 30-ина вместо 20-ина години назад, което не е постижение. Въпреки това ще слушам групата, а и албума, защото копират добре. За съжаление знам, че подобни групи и албуми писват.

_________________________________________
Album Info
Artist: White Lies
Album: Ritual
Date: 17.01.11
Genre: Post-punk, indie
iTunes: Click
5/10

Elevation Festival 2011 - подробности

2011-02-24T12:54:00.004+02:00

Update: За повече фестивално инфо цъкнете тук.

Пресконференцията на Elevation Festival, който ще се проведе в Разлог на 24 и 25.06 тази година е в миналото. Интересната информация блика.
Организатори са Герхард Камптис, Soulshine International и от българска страна NG Partners, Symphonics Entertainment и община Разлог.
Обявените групи НЕ са хедлайнерите. Вървят преговори с 3-ма артисти, които са "голяма фънк-рок група, една в хип-хоп жанра и млад изпълнител, който е в момента на върха на чартовете". Ще има български групи, които ще се обявят другата седмица, също така и нов музикален конкурс за непознати български групи, който ще се организира от Radio Cafe.
Билетите са на промо цена от 96 лева за двата дни, а после стават по 120. Промо билети са първите 5000 (да, пет хиляди, не е грешка). Еднодневни билети за 70 лева ще бъдат пуснати в продажба. Ще има къмпинг, за който ще пуснат билети по-нататък, а цените ще са "нормални", каквото и да значи това.
Освен това ще сме свидетели на първия истински фест в България. 10 хил. декара площ за феста, две сцени - денс и рок, като по-голямата ще е рок сцената и неограничен брой билети.
За сега е това, веднага щом се появи ново инфо ще допълвам.
Ъпдейт 1:
Официалния сайт ще е на линия в 13ч. Адреса е http://elevation.bg/
Ще има и билети тип "Front of Stage" или "fan pit", за които няма информация все още.
Още ъпдейт:
До момента се знае, че ще участват 30 Seconds To Mars, Hurts, Parov Stelar, Dog Eat Dog, Gentleman & The Evolution, Cyanna и DJ-и на Metropolis.
Веднага се спрегнаха слухове, че 3-те хедлайнера може да са Jamiroquai, Bruno Mars и Cypress Hill, като повтарям, че това са слухове.

Шведска синтетика - Lowe

2011-02-23T13:51:00.001+02:00

Снимка LOWE©

LOWE са доста интересна група, която се каня да опозная подробно от доста време, а и отговарят на залялата ме напоследък синтпоп вълна, която ми действа много освежаващо. За мое щастие Gregg, познат като Димитър Цонев на някои, си е включил пророчествата и ми предложи да представи въпросната група в този блог. Оттук насетне думите са негови.

LOWE е дума, която няма да намерите в речника. Въпреки това е силно изпълнена със съдържание. Включва в себе си всичко между любов (love) и униние(low). Смесването на всичко това, изразено в музика, няма как да не бъде в по-черни окраски. Как ви звучи, например, Pop Noir? Логично, нали?

LOWE е името на шведско трио, което е набедено, че свири синтетичен поп (сещате се - основно изпъква вокала и към него се привнася много синтезатор). Оприличават ги с Depeche Mode (вероятно заради синт поп-а).

LOWE бяха за втори път в България, за концерти във Варна (18 февруари), Пловдив (19 февруари) и София (20 февруари) като част от турнето им "Evolver", което предхожда следващия им албум.

А аз не съм почитател на синтпопа, единственото изключение, са Hurts. Не харесвам Depeche Mode (твърде депресиращо ми действат, съжалявам). Как попаднах на LOWE? Случайно. Приятел ме помоли да подкрепя българската фен група с онлайн присъствието си, та без да се замисля приех. После участвах в томбола за безплатни билети, но не се вредих. Явно съм бил първа резерва, защото все пак спечелих билет.

Без предварителна уговорка, но с няколко въпроса, породени от прочетени онлайн интервюта и от чутите песни в YouTube, бях решен, че ще се срещна с групата, за да си поговорим. Смятах да присъствам на някое от планираните интервюта, за да ги задам, но нещата се стекоха другояче.

Снимка LOWE©

Срещнах се с Лео, Рикард и Тобиас точно като привършваха вечерята си и минути преди да се качат на сцената. Вече със сценичния грим (приятен, но в никакъв случай натрапчив, само придаващ завършващи щрихи и усещане за онова low от по-горе) и костюми (черни и тесни, Рикард - и с черна шапка), те се съгласиха да си поговорим за музика, чувства, емоции...

LOWE предпочитат да са "шведка група за електронен поп Noir" или "dark melodic pop", вместо синтпоп група, която наподобява Depeche Mode. Не им харесва това сравнение. "They're old!", споделя Тобиас и от думите му ми става ясно, че има предвид и "с остаряло звучене". Разбира се, само в България всички се радват, когато бъдат титуловани с "българския Еди-си-кой". Харесват музиката, която правят, защото в нея вплитат, освен всичко друго, и поне по лъч надежда.

Споделих с тях желанието си да ги видя по време на sound check-a (но не бях допуснат), за да видя как работят, как се отдават на музиката, за да се харесат на публиката, а не готовият, вече създаден продукт. Това видимо ги изненада - явно съм първият, който иска да види процеса, вместо продукта. Поканиха ме на следващия ден с тях в София, за да бъда на sound check-a там, но понеже нямаше как да се случи, те ме увериха, че не трябва да съжалявам, че съм го пропуснал - разказаха ми, че създават песните си, след което тръгват на турне, за да ги представят, и когато се върнат обратно, продължават да работят и едва тогава правят записите. Така турнето за тях е като възможност да покажат творчеството си преди то да е излязло на пазара, а реакциите и приемането на публиката им помагат да поправят евентуални грешки и пропуски преди записите. Много добро решение! А и така музиката остава жива дълго, след като е създадена, а феновете чуват музиката, след което, ако им допадне, си купуват албума!

Харесват свободното разпространение на музиката им, защото така тя може да достигне до по-голям кръг фенове. Музикантите не получават достатъчно признание за труда си, но пък това ги стимулира да правят повече турнета и свирения на живо, а когато тегленето е от легални източници и на прилични цени, не е проблем. Дори предлагат един свой сингъл, "Live to love" за безплатно сваляне от сайта им. Българските изпълнители, чуваме ли се? :-)

По време на концертите си се нагласят според очакванията и реакциите на публиката и й предоставят различно звучене, в зависимост от атмосферата. В това можах да се уверя минути по-късно - публиката в клуба беше енергична, готова за парти, а атмосферата - прекрасна. Затова и песните, които триото изпълни, звучаха живо и зареждащо, повдигащи духа, по съвсем различн начин от парчетата, които вече бях слушал в YouTube. И по всичко личеше, че групата също се забавляваше и не спираше да комуникира с публиката (още докато говорихме споделиха, че за тях този контакт е най-важен, така получават информация доколко се харесва това, което правят).

Точно както харесвам. Затова, след края на шоуто, вече добавях LOWE в списъка си с групи, които харесвам. Те ще дойдат отново в България, със сигурност, защото тук срещат добра подкрепа, музиката им се приема отлично, намериха много приятели. В това число влизам и аз.

Ново видео от Brother

2011-01-25T22:58:00.000+02:00

Големите дебютанти

2011-01-11T13:16:00.001+02:00

2010-а мина и замина и остави вкус на леко престояло, поне за мен. През по-голямата част от годината слушах стари албуми, макар че тази година чух някой от най-добрите попадения на много групи. Въпреки това ще запомня 2010-а като безлична година. Това е и причината да се откажа от класации за 2010, а директно да премина към 2011 и нейните дебютанти, които вече са хванали интереса както на моята мила персона, така и на учудващо много други.

Започвам с амбициозните британци Brother, които вече се появиха из британската преса и разбулиха тамошните духове. В интервю за NME заявяват, че целта им е да са най-голямата група в света. Интересно е, че работят с Stephen Street, който е работил с The Smiths, Blur и The Cranberries. За момента имат един сингъл, скоро чакаме втори, едно представяне във Vimeo, както и множество интервюта. Албума ще се забави доста и ще излезе през септември.

Darling Buds of May by BROTHERslough

The Chapman Family имат 5 годишна история и едно участие на Glastonbury, което печелят чрез нещо като конкурс на BBC, който праща млади групи на феста. Зад гърба си имат нула албума и три сингъла. Дебютният им албум се очаква на 7-ми Март. Интересно е, че подобно на Brother те са включени в препоръчаните артисти за новата година на NME, само че през 2009 година. Трите им сингъла са "You Are Not Me", "Kids" и "Virgins".

The Vaccines печелят популярност благодарение на Zane Lowe, който обявява тяхното парче "If You Wanna" за 'Hottest Record In The World' (нещо като "Предложенията на Учтивия Мос", ама по-различно и с едно парче) през август миналата година, а през Октомври правят свръх успешен първи лайф в Лондон пред тълпа важности и с 200 човека останали пред клуба, защото нямало място. Следва договор с Columbia Records, много шум, а през март и дебютен албум.

Музиката през 2010 - 4/4

2010-12-23T17:06:00.001+02:00

Уникални визия и глас с 80-арски вкус.

Есенната картина в личните ми музикални предпочитания се оформи доста ясно и конкретно. Първо The Killers, които просто ме плениха с музиката си, а после и Eluveitie, които заемат върховете на личната ми folk metal класация и имаха концерт в София през октомври. Все пак, не обичам да забивам музикално, затова обстановката се разнообразяваше от още малко тресня, с Disarmonia Mundi, In Flames, Amon Amarth, Arch Enemy и старите неща на Sonic Syndicate. В по-лиричните моменти се запознах с Interpol, които усещам че ще са бъдещата ми голяма любов, The Mars Volta и La Roux, за които има инфо накрая. Освен това, се опознах с някои прекрасни български банди - Extremum, Der Hunds, Сепуко 6, O.H., Bright Side и по-малко с Fyeld.

Началото на топлия ноември беше белязано от музикалното събитие на България за 2010 година, а именно, невероятният нов албум на Odd Crew. Излизането му ми докара около месец DevilDriver, Machine Head и още повече Pantera до главата, но съм далеч от това да се оплаквам. Въпреки това, края на ноември дойде със студ, мрак и концерт на Anathema. Събитието ме свари неподготвен. Знаех, че Anathema са добра група, но не очаквах подобна емоция от тях, след като бях слушал едва 3-4 албума по няколко пъти. Въпреки това, успях да изживея един от най-невероятните концерти в живота си. Интересното е, че за концерта подгрявах с Led Zeppelin, вместо със самата група. След него започнах да слушам Петя по-чинно, поради което заслушах The Tea Party, които са канадци, а за музикантите канадци се изяснихме в предния пост.

Декември дойде с новината на живота ми. System of a Down се събират. Концерти в Европа, като моя милост възнамерява да посети поне един, ако не и повече. Този анонс, освен че почти ме разплака, ме накара да въртя System, сякаш е 2007-ма - по около пет часа на ден.

Освен това, декември върви в комплект с тъмнина, сняг и още повече студ, от където и вдъхновението ми да се насоча към Франция с групи като Gojira и Trepalium. И двете банди са прогресив, като първите са дет, а вторите траш. Освен това още Pantera, Slipknot, Volbeat.

В коледната седмица съм решил малко да отцикля в музикално отношение, защото след като ми изгоря компютъра останах с 8GB музика в плейъра, за около 2 седмици. Затова в момента новият компютър има други 8GB музика, които са edIT, Bloc Party (тотално до опознаване), Kele, Paramore, Saul Williams и т.н. - почти всичко по препоръка на baf, който ще го правя личното ми музикално гуру.

Горе-долу това описва най-слушаната музика през 2010г., поне в личен план. Изпуснах десетки неща, които съм преслушал един път или не съм харесал, както и по-голямата част от цялата купчина музика, която слушам от преди 2010. Надявам се всеки да намери по нещо ново от тези четири поста и да не съм бил досаден. Весели празници и очаквайте личният ми топ 10 (или 20 не съм решил...) за годината.

Открития/Силно препоръчвам:

Gojira - френски прогресив дет с текстове за опазване на планетата. Изключително брутални, но в същото време сравнително лесно смилаеми, в чисто музикален смисъл.

La Roux - 80-арски синтпоп с вокалистка, която пленява с невероятен глас, невероятна прическа и най-странната физиономия, която съм харесвал някога.

The Mars Volta - жанр: рок удар с мокър парцал. Групата с онзи китарист (Омар Родригес-Лопез), който е по-продуктивен от... не знам от какво. Има 10-ина солови албума само за тази година, а като цяло за последните 5-6 участва в към 50 албума. Въпреки това музиката му разбива от-до. Седрик Завала пък е вокалиста, който не трябва да спира да пее. Повече суперлативи не мога да изсипя, просто трябва да чуете.

Ключови албуми:

Anathema - Discography

The Tea Party - Transmission

Odd Crew - A bottle of friends

Kings of Leon – Come Around Sundown

Interpol – Our Love To Admire

Morphine – Cure for Pain

Gojira - The Way of all Flesh

Trepalium - XIII

Общо взето интересна година. Не мога да кажа, че беше по-добра от 2009г., но мога да споделя, че преди година дори не си представях, какви неща ще са ми интересни сега, затова прогнози за догодина няма да правя.

Ще ни пожелая да чуем новите албуми на Radiohead и Tool, както и да видим System на родна земя. Пожелавам ни и Metallica да не правят глупости в студиото, The Killers да се отсрамят от последния албум, а Muse да не почиват през цялата година. Пожелавам на Odd Crew да имат концерти в чужбина, които да са успешни и да им донесат поне малко популярност навън. И нека има музика за всички :).

Очаквайте един топ на албумите за годината, преди Нова година.

Музиката през 2010 - 3/4

2010-12-20T18:03:00.006+02:00

Най-доброто нещо, което LP са правили някога. Албум,
който показва, че хлапетата порстват.

През това лято сбъднах една от най-големите си концертни мечти, макар и не напълно. Видях Серж Танкиан на живо, нещо, което не вярвах, че някога ще се случи. Освен това Spirit of Burgas сбъдна и мечтата ми да видя Prodigy, както и още някои по-прости желания (подробно тук, тук и тук). Освен това през юли видяхме Massive Attack и сборен разкош на Kavarna Rock Fest 2010, който беше в нов формат и доста по-добре откъм групи, отколкото миналата година.

Тези три събития и отминалият Sofia Rocks определяха по-голямата част от плейлистата през целия юли. Освен всичките вече любими неща, за които загрявах, си припомнях незабравимото лято на 2009-а и концерта на Faith No More, като преоткрих първите им два албума. Освен това с лятото настъпи и момента, в който новите албуми на Massive, UNKLE и Anathema си дойдоха малко по на място, макар и Anathema да бяха пренебрегнати бързо. Личното ми откритие от KRF10 са Annihilator, чийто нов албум (ревю) се оказа невъзпитано впечатляващ, както и живото им изпълнение. Докато си плицихаме дупетата в морето се появи и един от личните ми фаворити за годината - Nightmare на Avenged Sevenfold, който буквално ми отнесе главата (ревю).

През август слушах Serj и UNKLE. Серж изкарваше сингли за новия албум, на концерта ни изпя няколко парчета от него, а аз не знам как не се разревах. UNKLE се случи така, че ми станаха една идея по-любими, и това лято в общи линии сбъдна трите ми големи trip-hop мечти - видях Massive, Morcheeba и UNKLE. За съжаление не мина без разочарования. Новите албуми на Korn и Maiden са покъртително зле. И двата мога да опиша като скучни и безкрайно безинтересни, с изключение на някои проблясъци. Някъде след Spirit-а и облъчването от страна на бафиту ме сполетя и още alternative/indie/post punk revival вихрушка, от където се зароди моята любов към The Killers. Освен тях се поопознах с MGMT, Arcade Fire, Bloc Party и Yeah Yeah Yeahs, като най-добре ми се вписаха Bloc Party.

През септември излезе и най-неочаквано добрият албум, който съм чувал. Linkin Park - A Thousand Suns не просто ме накара отново да чуя Linkin Park, а и отново да следя какво се случва с групата и да са ми интересни. След като написах ревюто продължих да слушам албума и честно казано в момента мога да напиша още едно само като допълнение за това колко добър е този албум. Изключително силно препоръчвам за пореден път. Другите основни присъстващи в плейлиста бяха Placebo, които направиха поредния си невероятен концерт в София. Kings of Leon и Odd Crew обявиха новите си албуми и пуснаха сингли, като и двата сингъла бяха на очаквано високо ниво. За сметка на това Sonic Syndicate и Elvenking изкараха най-посредствените си албуми досега. Като гледам имат "умения" и за по-лоши неща, особено първите.

През септември излезнаха три албума на три адски любими групи - Asylum на Disturbed, Audio Secrecy на Stone Sour и Imperfect Harmonies на Serj Tankian. Албума на Disturbed изисква малко повече преслушвания, за да "влезе" добре, но въпреки това за мен групата продължава да губи ниво с повтаряемостта на музиката си. Stone Sour ми поднесоха особено разочарование, макар албума им да не е лош. Но очаквах нещо голямо, а не "не лошо". За сметка на това Imperfect Harmonies отговори на всичките ми очаквания и се оказа толкова добър, че не посмях да пиша ревю за него.

Сред групите, които най-накрая се наканих да опозная повече, са 30 Seconds to Mars, Billy Talent и Green Day. Като тези вторите ме светнаха за пореден път в това, че канадците могат да правят ужасяващо добра музика.

Открития/Силно препоръчвам:

The xx - Бивш квартет, понастоящем трио The xx правят нещо безкрайно неописуемо. Не е рок, не е поп, не е и електроника, а е някакво красиво детенце, което омесва тези неща. Най-впечатляващото в цялата работа са вокалните дуети, които просто ме оставят безмълвен.

Billy Tallent - Канадци. За мен лично това приключва темата дали стават за слушане, но все пак да споменем, че са сравнително млада punk rock група, която е незаслужено неизвестна у нас.

MGMT - Определят ги като neo-psychedelic/alternative, което може би описва музиката им, но ми е прекалено помпозно. Аз си ги описвам като някаква депешарски прочит на бритпопа.

Ключови албуми:

Linkin Park - A Thousand Suns

Avenged Sevenfold - Nightmare

UNKLE - Where Did The Night Fall

Billy Talent - Billy Talent II

The Prodigy - Invaders Must Die

The xx - The xx

Disturbed – Asylum

Franz Ferdinand – Tonight: Franz Ferdinand

Placebo - Battle For The Sun

Serj Tankian - Imperfect Harmonies

Част първа и втора.

Музиката през 2010 - 2/4

2010-12-19T12:28:00.001+02:00


Morcheeba откриха концертния сезон, а албума им ще си го спомням дълго.

Втората четвърт на 2010 беше най-активният период на излизане на нови албуми, които чаках с нетърпение. За съжаление и периода с най-много разочарования на метъл фронта.
Godsmack изкараха много дълго чакания от мен The Oracle, който се оказа отчайващо разочарование. С изключение на 2-3 парчета от албума, всичко останало е доста посредствено. За съжаление, явно Godsmack са се изчерпали откъм наистина добри идеи и ще си останат групата с Faceless. Подобни впечатления ми остави и новият албум на Sabaton Coat of Arms, който на практика е още от същото. Въпреки това ме е яд, че изпуснах концерта им през есента. За сметка на това пък Ozzy, Massive и Morcheeba изкараха страхотни албуми, които вероятно ще се вредят в личния топ 10 на годината. През март в рамките на три дни обявиха концерти на Morcheeba, Massive Attack, Serj Tankian, Unkle и Sabaton, което ме докара до някакво пощуряло състояние.
Лична изненада ми поднесоха Bullet For My Valentine с невероятният си албум Fever, който ми даде малко тласък към metalcore неща, които преди това пропусках.
Като цяло юни беше доста активен месец. Disturbed изкараха първия сингъл от новия си албум, който сингъл ми вдъхна невероятни очаквания към албума. На следващия ден излезе гореспоменатия Scream на Ozzy, който аз лично много харесах и след като го чух оправдах Ozzy за изхвърлянето на Зак Уаилд от бандата му. На 22-ри беше концерта на Morcheeba (разказче), а само два дни по-късно Sofia Rocks(ден 1 и 2) изпълни няколко мечти наведнъж в рамките на два дни. Честно казано след Sofia Rocks музиката ми тотално се изчисти от метъл и единствено System of a Down и Kreator променяха това. Като цяло се отдадох на брит вълна с още много Muse, Radiohead, Coldplay, Kasabian, Franz Ferdinand, Placebo, Florence + The Machine и т.н. По-особено впечатление ми направиха The Killers и още повече от преди Kings Of Leon. И двете банди са американски, но се радват на небивал успех на Острова.

Открития/Силно препоръчвам:
Dub FX - За него писах в личния, а малко по-късно взе че направи и концерт тук, дори два, макар че и на двата не можах да отида продължавам да му се кефя и ми се ще да се върне. Dub + Drum & Bass и всичко е beatbox + loop ефекти. Мисля, че това описва доста добре общата картинка.
Florence + The Machine - Флорънс Уелч плюс разни музиканти, които записват парчета с нея, създават един от най-добрите дебюти на 2009-а - Lungs. Не стига, че докарва на милата Флорънс световна известност, доста награди и любов от критиката, ами и номинация за Грами за най-добър нов артист. Заслужена при това. Жанрово мога да опиша албума като наистина добър поп с типичните брит разкошности.
Volbeat - Датски метъл, който разбиращите определят като elvis metal или rockabilly metal. Най-странното е, че това определение пасва на момчетата прекрасно. През септември изкараха и нов албум, който подтвърждава тезата ми, че са доста добра група, а в албума имат участие и звезди като Mille Petrozza от Kreator. На места ги споменават като любимци на Metallica, от където и аз разбрах за тях.
Ключови албуми:
Bullet For My Valentine - Fever
The Killers - Sam's Town
Muse - Origin Of Symmetry
Serj Tankian - Elect The Dead Symphony
Morcheeba - Blood Like Lemonade
Kasabian – West Ryder Pauper Lunatic Asylum
Faith No More - The Real Thing
Stone Sour - Come What(ever) May
Florence + The Machine - Lungs
Концерти:
20.06 - Morcheeba @ Park Live Fest
22.06 - The BIG 4 @ Sonisphere Sofia
23.06 - Rammstein, Stone Sour, Alice in Chains, trolls @ Sonisphere Sofia

Част Първа е тук.

Музиката през 2010 - 1/4

2010-12-18T14:50:00.000+02:00

Албума, с който ще запомня началото на 2010.

Като цяло тази година беше адски силна, но и адски слаба в музикално отношение. Силна, заради количеството концерти, които се случиха на родна територия, а слаба заради наистина многото разочарования от новите албуми на любими групи. В този и още три поста ще се опитам да обобщя най-вървежната музика през годината, без оглед на годината на издаване, като всичко, което четете е изцяло лично и не претендирам, че съм много в крак с тенденциите на масовия слушател. Целта ми е да наминат хора, да прочетат и да чуят нещо ново и готино, за което не са чували досега.
Започваме с първата четвърт на 2010г. Съвсем началото на годината беше белязано от Muse и невероятният The Resistance, който излезе през есента на 2009 г. За доста кратко време Muse успяха да се превърнат в една от най-любимите ми групи, което обяснява факта, че през цялата година слушам Muse, макар и тази есен да понамалих дозите. The Resistance е епичен. The Resistance е огромен. The Resistance е най-доброто и най-лошото, което Muse са правили. Невероятна идея, невероятни текстове, невероятна музика. Но по-старите фенове бяха отблъснати от прекаленото поп звучене на места. На мен ми харесва всеки аспект от музиката на Muse. От безумните вокали на Матю, през убийствените бас партии на Крис, до невероятният ритъм на Дом и цялата звукова атака с поп примеси и мотиви на класически произведения - всичко е перфектно. Освен това точно в това време четях "1984" на Оруел и The Resistance влезе точно на място като саундтрак.
Освен с Muse по това време прекалявах и със Slayer. Както писах преди година, новият им World Painted Blood е перфектният албум на Slayer. Освен това тогава вече имаше сериозни слухове за Sonisphere и като цяло покрай хайпа се слушаше всякакъв траш. В това число и новият албум на Overkill - Ironbound, който показа, че и те го могат, макар че досега все нещо не им се получаваше за наистина добър албум.
За разлика от Slayer, Rammstein изкараха албум, който е по-скоро посредствен. Не бих казал, че прекалявах точно с него, но слушах немците малко по-активно, което беше породено и от слуховете за концерт тук, както и концерта в Белград, който караше всички само за Rammstein да говорят.
Откритието на годината са родните надежди Evolution, понастоящем Viperfish. На 3-и януари се озовах на техен концерт, извириха ми Unnatural Selection на Muse плюс малко Nirvana и убийствените им авторски парчета и взех, че се влюбих.

През февруари излезе Heligoland на Massive Attack, който в началото хич не ми хареса. Естествено парчетата от EP-то Splitting The Atom се въртяха от няколко месеца вече, но албума просто ме свари неподготвен, затова го оставих и чак лятото успях да го оценя.
Графата "Най-накрая да слушам повече от..." бива запълнена от Volbeat, Led Zeppelin, Ozzy, Maiden, Tool, Thievery Corporation, Radiohead и Kings of Leon.
После дойде март и обявиха Sonisphere с участието на Big 4, Stone Sour, Alice in Chains, Rammstein, Mastodon, Heaven and Hell и троловете. От там, очаквано, плейлиста просто беше кръстен Sofia Rocks 2010 и се въртяха тези групи с изключение на троловете.

Ключови албуми:
Muse - The Resistance
Slayer - World Painted Blood
Radiohead - In Rainbows
Rammstein - Liebe ist fur alle da
Volbeat - Guitar Gangsters and Cadillac Blood
Massive Attack - Heligoland
Концерти:
Stratovarius - средна работа, не съм им фен дори, просто спечелих билет :).

I won't buy what you sell me vol.2

2010-12-02T14:10:00.000+02:00

Господ 2, познат още като Кори Тайлър, познат като вокала на Slipknot и Stone Sour издава коледна песен. Да, точно така, коледна песен. Ей тук долу я чуйте.
Corey Taylor- X-M@$ by Roadrunner Records

Парчето се казва X-M@S и е записано в Лондон миналия месец докато Кори имал дупка в графика от концерти на Острова. "Написах тази песен в кухнята си една зима, след като слушах как хората си дрънкат за празниците. Аз лично обичам празниците, но те сякаш стресират повечето хора. Затова написах песен за заяадливите, пияни копелета, които не правят разлика между бар и барака. Плюс това мисля, че е забавна. Обзалагам се, че и британците ще мислят така. Те са едни от любимите ми хора на света."
Парчето ще е достъпно във всички дигитални магазини за музика, за които се сетите (британски) на 12-и Декември, а на 6-и ще видим клип и интервю с Кори в този сайт.
Интересното е, че Кори ще се изправи срещу победителя в риалитито X-Factor за топ позицията в британския чарт в коледната седмица. Миналата година това направиха Rage Against The Machine и тяхната Killing in the Name of победи лигнята на победителя от X-Factor. Британски медии твърдят, че целта на Кори е същата.

Освен това имаме новини от лагера на Slipknot, които обаче не са толкова добри. Наскоро Джои Джордисън (барабани) беше казал, че групата има планове за нов албум без починалият басист на групата - Пол Грей, но Кори опроверга тази информация, като казва "Концерти? Може би. Албум? Не."

Black Rebel Motorcycle Club - 22.11 @Batschkapp

2010-12-01T10:00:00.049+02:00

Последвалото, за мое съжаление е преживяно и описано от г-н malamirski, който се подвизава из форума на радио Z-Rock.

Малко Люксембург. Много пастис. Иначе голям рахат.

Малко насам-натам...

Малко замъци. Целта обаче беше едно друго пътуване.
Трескави се изстреляхме към Франкфурт в понеделник сутринта (22 ноември). След кратката разходка покрай Майн, изтрамбовахме центъра на ветрило и да - коледният базар беше започнал. Тръкнахме едно кръгче из „Дер Дом”, короновал и погребал сума ти крале на германите...
И вече беше късен следобед – наближаваше...

Скоро бяхме пред клуба – в челната десятка (като оставим настрана факта, че мястото си е доста чалнато, Batschkapp е супер-странно име...)
Валеше. Потропахме си двучасова мини-ръченица преди да отворят. Слава богу наблизо имаше супер-маркет, до който прескочих за патронче коняк. И така пет пъти... Чуваше се саунд-чекът – съвсем ясно. Изслушахме 20-минутна версия на Howl . Аз просто цъфтях. Уж нямаше много народ, но щом стана осем и отвориха вратите клубчето се изпълни за нула време. То не беше и голямо де, ама бирата беше 4 евро...

Наредихме се на предна линия – провесени върху оградата на метър от неголямата сцена.
В осем излязоха подгряващите The Good, The Bad.
Страшно хахави и шумни датчани, които изглеждаха като брит-поп икони – нещо като хибрид между Брет Андерсън и Джарвис Кокър – и звучаха като сайкъделик саундтрак на Ийстууд-уестърн.
Последва познатата наелектризирана пауза, след която...
Се появиха нашите момчета/момиче... Питър беше забравил цигара в ъгъла на устата си... Робърт беше тъжен... Лия се беше разхубавила...
Забиха с обичайното за това турне начало – War Machine и Mama Taught Me Better от Beat The Devil’s Tattoo (2010) и винаги третата Red Eyes And Tears... (Когато ги питат защо толкова рано махат главите с това парче, Питър обяснява, че прсто по-късно гласът му пада и е невъзможно да държи ниските вокали на Red Eyes… ) Последваха отново парчета от последния албум – Bad Blood и емблематичната Beat The Devil’s Tattoo... Дадоха ни малко да си поемем дъх с кънтрито на Ain’t No Easy Way, след което отново ни хвърлиха във филма с взривяваща серия: много любимата Rifles от първия им албум B.R.M.C. (2001) – разтърсващите Berlin и Weapon Of Choice от Baby 81 (2007) – и поклащащата се Stop от втория Take Them On, On Your Own (2003)... Прибоят на залата зад нас заливаше гърбовете ни с все по-мощни вълни... На моменти неволно, но с умиление, си припомнях сравнително кротката холандска публика в Амстердам през май месец... Елегичната Long Way Down, която дойде след това, облекчи страстите временно... Парадоксално обаче еуфорията в нас растеше... За да ни тресне голямата изненада на вечерта - Martyr!!! Отвяващото бонус парче от Beat The Devil’s Tattoo... Леле... И за капак - Whatever Happened to My Rock 'n' Roll (Punk Song) ... Дойде нашият момент да погнем погото – мисля, че леко го наплашихме... Още ни бучаха главите, когато осъзнахме, че момчетата/момичето са се покрили... Кога дойде време за бис, мамка му!?!?!... Не си спомням ясно колко викахме/пляскахме/свирихме/тропахме, но Робърт излезе самичък , което ни накара да гадаем наум кое ли парче ще изкара сега акустично... Ами две бяха – закриващата Howl The Line, която има навика често да ми се върти из устата и оп! Още една изненада - Dirty Old Town на ония ирландски откачалки Pogues ... Така изревахме текста към края, че Робърт чак се разхили и вдигна ръце, образно казано, от вокалите... Доволен остана де... И ние също – щом успяхме да го разсмеем, какъвто е тъжен напоследък... Това, което последва, прикова вниманието ни в Питър - десетминутната Half-state, която от неговата китара звучи като LSD-химн... Свири я дълго, протяжно, разложено, отнесено, със затворени очи... пикираше под микрофона, не знаеше къде е... ритна и събори в краката на охраната монитора си... заклещи си крака в нещо на пода, залитна и щеше да се стовари право в нас... Сякаш едва щом свърши и се отърси от последния акорд осъзна, че си беше на мястото – на сцената... Ние пък едва тогава почувствахме, че не сме си били на мястото и се връщаме от някъде - много далеч... Следващата серия съвсем ни разбуди, както и прибоя на залата зад нас – Conscience Killer от актуалния Beat The Devil’s Tattoo (2010), 6 Barrel Shotgun от подценявания втори Take Them On, On Your Own (2003) и неомръзващата Spread Your Love от B.R.M.C. (2001) ... И пак останахме без дъх... И... По дяволите! Втори бис!?... Не исках да го мисля, но не можех да не го мисля – краят наближаваше... След повторната поява момчетата/момичето изкараха едно странно, доста разложено и разлагащо парче... Странно, защото беше непознато за всички ни... Едва по-късно зацепихме, че просто беше ново... Заключиха го с поредна изненада – странният шугейзинг госпъл химн Salvation от B.R.M.C. (2001) ... Може би беше в памет на бащата на Робърт, който неотдавна си отиде неочаквано по време на същото това турне... От унеса ни изтръгна трошащата китари Shadow’s Keeper от Beat The Devil’s Tattoo (2010), която, уви, е лебедовата песен на всеки сет лист от турнето – без изключения... Ние обаче знаем, че винаги след това идва една прощална Open Invitation, която, като всеки hidden track, липсва в описите – това ни даде време да се подготвим за финала, да направим светкавична, шумна и препъваща се ретроспекция на последните няколкo часа, да се натъжим още повече, да се разплачем, после да се усмихнем от набъбващите планове за следващия концерт, който ще подгоним през забравеното ежедневие, очакващо да ни прилапа у дома... Лия беше изчезнала от сцената още след края на предното парче... Те двамата – Робърт и Питър – останаха на сцената още няколко мига - просто така, с наведени глави, докато ние ловяхме последните трептящи звуци, останали да се носят из горещия въздух на залата... Поклониха се, благодариха и изчезнаха...

Останалото няма значение... Няколкото цигари на въздух пред клуба... Минаващият Питър, теглен на буксир от някакво забързано чиче... „Питър! Як сет!...” „Благодаря, човече!...” Пак ни усмихна... Последният влак на метрото... Студената Франкфуртска гара в два посред нощ... Двата студени Бекс-а... Бездомникът-пророк на съседната пейка, който не спря да нарежда нещо на неговия си немски – може и Гьоте да е рецитирал, убийте ме, ако знам... Автобусът в три към летището... Проспаният полет... Студеният софийски дъжд... Безпаметният следобед в института... Казах ви – останалото няма значение...

Odd Crew - 2010 - A Bottle Of Friends

2010-11-30T10:00:00.003+02:00

Две години след свръх къртачката We Are What We Are дружбенската дружинка Odd Crew ни представя A Bottle of Friends. Както сте забелязали съм фен на групата, но това не е причината да нямам думи за това колко добър албум са направили Odd Crew. Точно защото съм фен и съм преслушал We Are What We Are стотици пъти съм толкова отвян от A Bottle...
Още с началното парче Odd Crew ни хващат за главите и започват да мачкат. Безкомпромисно темпо, безкомпромисно качество. Когато чух предния албум бях шокиран, че българска група вади подобен звук на запис, защото бях свикнал с кофти звука характерен за българските метъл банди (макар да има положителна промяна в тази насока напоследък). Е, качеството се е запазило, дори е по-високо. Както момчетата споменаха в няколко интервюта албумът са си го правили абсолютно сами - записи, мастериране, обложки, изпипване, което е очевидно предимство.
Второто нещо, което се забелязва още на първо слушане е неоспоримия факт, че момчетата са станали още по-добри. Вокалите на Васко са първото нещо, което прави впечатление. Вече имаме по-смели дерящи и крещящи вокали от страна на Васко, които до сега като цяло бяха поети от Марто. А въпросния и Бонзи са като добре смазана месомелачка - убийствения ритъм, който задава Бонзи и перфектното му допълване от страна на Марто ме карат да треперя от кеф. Солата на Васко (китара) са класи над досегашните, а рифовете в почти всяко едно парче носят агресията на Machine Head и Lamb of God и финеса и точността на Pantera и Black Label Society. И стигаме до болната тема когато става дума за Odd Crew. Основната критика към момчетата е, че звучат като копие на Pantera със заемки от Black Label, а за новите парчета и малко подправки от Lamb Of God. Да, Odd Crew имат общо с изброените банди, но ако в We Are... тяхното си собствено звучене беше сравнително малко, то с A Bottle... нещата са доста различни.
Откриващото парче A Bottle of Friends ясно изразява позицията на момчетата по този въпрос. Те са тук, правят каквото чувстват и се кефят на всички приятели, които ги подкрепят. Посланието и музикалното мачкане продължават в We Won't Betray Ourselves. Аз лично приемам парчето като едно fuck you за хейтърите, което е и много на място. Мразят ни, защото сме странни, но въпреки това няма да предадем себе си. Кратко ясно и точно послание и най-убийствените рифове и вокали в албума. I’ll Take My Rest (When I Die) и Two Steps To Hell сякаш са свързани в едно цяло. В първата освен за свобода и отстояване на себе си, дори това да е опасно за живота, може да се говори и за алкохолната зависимост, която убива и въпреки че го съзнава, човек продължава да го прави, докато седи на две крачки от ада (Two Steps To Hell), защото просто няма сили да се пребори. Rebel е личният ми фаворит в албума. Да, може да не е най-тежкото и бързо парче, но пък има най-доброто послание, което съм чувал напоследък. Цялата болка на българския мислещ човек, който просто не издържа вече и иска да се разбунтува е пропита в парчето. Дори различният тип вокали подсилва обстановката и надъхва. What I’ve become се описва само с името си. Смесица между по-бавно и бързо темпо и изкачване на откачалщината в парчето и въпроса в какво си се превърнал. До къде успя да стигнеш с отричане от себе си? Последвана от Tribe - инструментал и малка почивка за сетивата от цялата мелачка. Следва 3-тото най-любимо парче в албума – Rusty Crown. Ръждивата корона на парите, възможностите и материалните блага, които изсмукват всичко човешко от нас и ни превръщат в задници, когато са ни цел, която следваме с цената на всичко. Най-тъжното е, че в това парче виждам мой стари приятели. Тук са и най-откачените рифове на крюто до момента. Още когато го чух във Фейсбук преди промоцията на албума усещах някаква лудост да тече. Много обичам така. One More Time продължава тематиката за гордостта и съпротивлението срещу мачкащата власт. Hell Damage пък описва цялата идея на крюто. От чувството, което носи бруталната музика, до това как другите те възприемат и се свършва със съвета да не ни пука и да си живеем живота, стига да не прекаляваме с глупостите. Liar е второто най-добро парче в албума. Не знам дали става дума за някоя любов или приятел, но описанието на лъжата и предателството, от човек, на който си вярвал безрезервно са убийствени. По отношение на тресня Liar е най-лекото парче от албума, но въпреки това е едно от най-силните, защото тук Odd Crew показват за пореден път, че не правят просто музика или пишат просто текстове. Точно в това парче симбиозата между музика и текст е умопомрачителна, от където въздействието просто разбива. Освен това съм убеден, че ако бяха малко по-вляво точно Liar щеше да бъде хит, дори сред не метъл феновете. Финала е с What You Want From Me, която завладява с ритъма си и отново призовава останалите да ни оставят на мира да си живеем.
Strenght, Pride, Respect and Familly. Това продължават да са водещите мотиви в творчеството на Odd Crew, но тук посланията са по-ясни, а музиката е безкомпромисна. С подобно творчество единствения път на Оdd Crew е напред, нагоре и към голяма публика. Пожелавам им го от все сърце и се надявам скоро да ги гледаме като съпорт на някоя от големите банди.

_________________________________________
Album Info
Artist: Оdd Crew
Album: A Bottle of Friends
Date: 22.10.2010
Genre: Groove metal
Купи албума от ОЧЗ: Click
10/10

System of a Down - REUNITED!

2010-11-29T10:49:00.000+02:00

6/2/11 - Italy, Milan, Milan Fiera Arena (on-sale Dec 1 @ 10am)
6/4/11 - Germany, Nurnberg, Rock im Park (AVAILABLE NOW)
6/5/11 - Germany, Nurburgring, Rock am Ring (AVAILABLE NOW)
6/6/11 - France, Paris, Omnisports de Bercy (on-sale Dec 14 @ 10am)
6/9/11 - Switzerland, Interlaken, Greenfield Festival (on-sale Dec 1 @ 10am)
6/11/11 - UK, Castle Donington, Download Festival (on-sale Dec 3 @ 9am)
6/13/11 - Austria, Nickelsdorf, Novarock (AVAILABLE NOW)
6/15/11 - Germany, Berlin, Wuhlheide (on-sale Dec 1 @ 9am)
6/17/11 - Sweden, Gothenburg, Metaltown Festival (on-sale Dec 2 @ 9am)
6/19/11 - Finland, Turku, Provinssirock (on-sale Dec 1 @ 9am)

See you in June!

System of a Down се събират!!!

2010-11-28T09:21:00.002+02:00

Източника е тъп администратор на Rock Am Ring, който е качил рекламата на феста по-рано от очакваното на сайта на феста и сега целия свят знае кой ще свири на феста. Сред групите са и SYSTEM OF A DOWN. Дано и останалта часто от слуховете за концерт на System в Париж са верни.
Просто ви го казвам и отивам да си рева от кеф.

Ливърпулска магия - Anathema в София

2010-11-21T16:40:00.001+02:00

Винаги съм знаел, че музиката е магия. Независимо дали е любима музика или нещо, което чувам за първи път, когато има чувство и идея в музиката, тя просто ти раздвижва кръвта. А когато едни перфектни музиканти свирят изключително въздействащата си музика пред екзалтирана публика на перфектно място, то чувството е като от приятен сън.
Anathema отказвам да слушам от около 3 години. Голяма грешка, ако ме питате, от сега нататък ще слушам Петя повече. Anathema слушам от около месец, но въпреки това отидох на концерта им в зала "България" снощи. Първият метъл концерт в най-реномираната зала в страната. И честно казано не мога да се сетя за по-подходящо сефтосване.

Организаторите от Тангра Мега Рок бяха се погрижили всичко да е перфектно. Отвориха вратите в 19ч., влезнахме в залата без особени проблеми (с изключение на един стол) и точно в 20:00ч. започна представянето на support-а. Петер Карлсен е финландец и свири някакъв акустичен рок. В момента, в който засвири аз останах като гръмнат. За първи път в цялата ми концертна история чух толкова отчетлива китара с такива подробности в звука, че да настръхнеш. Финландеца ни въведе в 30 минутен полет по грифа, като за финал почти всички от Anathema му помогнаха за едно парче. Бурни аплодисменти и 30 минутна пауза за по кафе, цигара, бира или и трите.
Точно 21ч. започна и магията наречена Anathema. Ако някой е имал очаквания за този концерт, то просто можеше да си ги остави отвън. Началото бе дадено с Thin Air, а след това последва един сетлист, който нямаше нищо общо с това което си бяха отпечатали. Залата избухна от викове, емоции и позитивизъм. Sleeples, Angelica, Fragile Dreams, Everything, Lost Control, Temporary Peace са само малка част от всичко, което ни поднесоха ливърпулци. Основното бяха музика и емоции. Винсент ту спокойно си пееше, ту откачаше и си го изкарваше на китарата, ту гледаше смаяно екзалтираната публика. А въпросната отговаряше на всяко движение и всеки тон с пълна отдаденост. През всичките почти 3 часа се питах къде е чувството на отчаяние и безнадеждност, с което свързват тази група.

На края всички от групата просто бяха смаяни от всенародната любов и обещаха, че ще се върнат. Дани обеща и акустичен концерт с Anneke van Giersbergen. А аз им вярвам. Освен това си имат още един верен фен.

System of a Down се събират?

2010-11-19T13:33:00.000+02:00

Толкова безкрайно развълнуван съм от тази новина, че нямам думи. Най-голямото ми вълнение идва от факта, че това е почти 100% истина.
Та, групата се предполага, че трябва да има шоу в Париж на 6-и Юни 2011 в зала Bercy, това е два дни след рождения ми ден и 4 дни преди фестивала Download, а от Download вчера съобщиха, че в следващите две седмици ще обявят два хедлайнера. Новината за System идва от водещ на шоу по френското радио RTL2, който е надежден източник. Освен това чакаме подробности другата седмица. Подробности ще рече официални новини и тур разписание.
Интересното е, че и Sonisphere се раздвижиха напоследък, а и вече е време да се обявяват групите, така че има някакъв шанс това турне да минава и през София.
Аз съм болен фен, така че в началото на юни ще посещавам Париж, ако това е истина, но няма да откажа и концерт на родна земя.

Brandon Flowers - 2010 - Flamingo

2010-10-25T10:56:00.000+03:00

Кой е Брандън Флауърс? Най-грубо, макар и точно, това е вокала на The Killers, една група, която може да се похвали с изключително интересна история. Младежа имаше сравнително тежка година, но въпреки това изкара солов албум, който е задължителен за всеки фен на The Killers.
Този албум, поне за мен, е поредното доказателство за огромния талант на Флауърс и огромната му любов към родният Лас Вегас. Името на албума идва от Flamingo Casino и Flamingo Road в Лас Вегас, като на Flamingo Road се намира и казиното Sam's Town (името на втория албум на The Killers). Flamingo Road също така е място изпълнено със спомени за Брандън - от първото му работното място до мястото където е срещнал съпругата си. Welcome To Fabulous Las Vegas е поредното възпяване на Вегас, като този път си е съвсем директно. Нататък също се споменават показани карти, зарчета и всякакви подобни. Като цяло Playing With Fire, Hard Enough и On The Floor не се вписват в цялостния вид на албума, като при първите две е по-скоро негативно отписване, докато On The Floor изненадва с госпел, който се вмества много приятно сред другите парчета, макар и посланието му да ми е противоестествено. Jilted Lovers And Broken Hearts, Was It Something I Said? и Swallow It са завръщане към звученето от Sam's Town, като последната е личен фаворит с невероятната двусмислица в текста. Честно казано на първо слушане реших, че Брандън призовава към орални страсти, което ме шокира, но се оказа, че просто ни съветва да не прекаляваме, а да си дадем време за решаване на големите проблеми, който в момента не можем да преглътнем. Was It Something I Said? пък е страхотно изпята история за несподелена любов с "фатален край". Въпреки това първият сингъл Crossfire си остава и най-стойностното парче.
Като цяло албума е доста противоречив, но въпреки това добър. Брандън има готини идеи, макар и тук да са малко неясни на места. За съжаление не мога да кажа, че албума е на нивото, което очакваш от човек, който се обявява за велик. Аз съм пристрастен, затова няма да кажа какво ми причинява албума, но обективно погледнато това е кофти смесица от творчеството на The Killers с няколко свежи момента. Въпреки това препоръчвам албума, особено на феновете.
_________________________________________
Album Info
Artist:Brandon Flowers
Album:Flamingo
Date: 03.09.2010
Genre: Alternative Rock
iTunes: Click
7/10

Odd Crew се завърнаха пред 300 души

2010-10-23T12:59:00.001+03:00

Добре дошли отново, Крю

Odd Crew са отново тук и мачкат. Както ви споменавах няколко пъти момчетата имат нов албум. A Bottle Of Friends е името му. И снощи ни го представиха. Ако сте изпуснали - утре пак.

Пак ли ще ни откачите главите?

Снощи Odd Crew бяха на върха си. Вярно, че им личеше, че не са били на сцена от около половин година, но пък им личеше, че не са си почесвали главите през това време. Началото бе дадено с откриващото и едноименно парче от албума A Bottle of Friends. Следващите 10 парчета бяха изцяло нови, както и подобава на една промоция. Разбрахме защо Rebel беше приятелски наречена "балада". Сравнена с I'll Take My Rest (When I Die) или What You Want From Me, или Two Steps To Hell или дори известните отдавна We Won't Betray Ourselves и A Bottle Of Friends, Rebel наистина си е баладично настроена песен, която може дори да те накара да потанцуваш.
Направи ми впечатление, че концерта беше структуриран като голям лайф, а не като обичайните клубни 3 часови разкоши, на които сме свикнали. Имаше първа и втора част и бис, като между двете части чухме запис на Tribe от албума, а след това Бонзи ни зарадва със барабанно соло. Във втората част чухме и останалите нови парчета, а края беше с най-доброто от We Are What We Are - Stuck, I Ain't Losing Myself, Fallen Down, Piller Confusion и Pyre. Виковете за Monkey Pride останаха неудовлетворени, но според сетлиста, който видях и Pyre беше бонус.

А после какво?

После следват още концерти. В Стара Загора, Пловдив, Бургас, Сливен, Велико Търново, Габрово, Варна, Перник, Благоевград и Кюстендил. И всичкото това в следващите 6-7 седмици. Следва и да слушаме диска, който на първо до 10-о слушане е много добър и надминава очакванията ми.
Дали ще има отново голямо турне из Европа, само времето ще покаже. Като фен на групата съм в еуфория от това, което момчетата са постигнали за толкова кратко време. Не само на мен ми направи впечатление, че зверски добрите музиканти от Odd Crew са станали още по-добри. Забравете за солата на Васко от преди 2 години. Чуйте новите и ще паднете. Забравете за спокойния глас на другия Васко - сега се дере така както иска той, а не както иска гласа му. Бонзи заковаваше пирони пред касата си, за да не му бяга, а Марто продължава да ме изумява с това, че смогва на това бясно темпо, докато си е лепнал огромна усмивка. Самия факт, че сравнително големия, за родните стандарти, RBF беше абсолютно пълен снощи ми говори, че Odd Crew са се насочили по прав път. Надявам се устрема им нагоре да продължи.
Галерия със снимки можете да видите във Facebook, като кликнете тук.

Odd Crew с нови парчета

2010-10-21T13:48:00.001+03:00

Както писах преди на 22-ри (утре) е промоцията на новия албум на Odd Crew в столичния RBF. За съжаление билетите се изчерпаха преди доста време, но за щастие е обявена втора дата - 24-и Октомври - Неделя. Условията са същите - 5 лв. предварително и 10лв. на място, което също си остава RBF.
Освен това снощи във Facebook страницата на групата се появиха 4 от парчетата в албума. Това са познатите ни A Bottle Of Friends и We Won't Betray Ourselves, както и чисто новите Rusty Crown и Rebel. Въпреки че това е същата A Bottle Of Friends, която познаваме от лайфовете, има разлика в самото звучене. Не знам какво е правил Васко (вокали) от последния път като слушах Odd Crew на живо, но прави впечатление, че много е работил над дерящите си вокали и те са станали още по-впечатляващи. Освен това има някаква промяна в китарите на Васко (китара), които са една идея по-тежки и влудяващи от преди. Това особено си личи в Rusty Crown, която усещам ще е новият пого/хедбенгинг фаворит на публиката, като и тук Васко (вокали) се фука с ъпгрейда. Но пък и Rebel е много добра конкуренция с бруталният ритъм, който подтиква към мачкане. Тук Васко (китара) показва още различно звучене, което е много на място и мачка.
Като цяло албума се очертава като нещо изцяло в стила и звученето на Lamb of God, но има една мелодичност, която отсъства при американците, което за мен е мега плюс.
Утре идвайте в RBF, за да се размажем и да си купим новия диск, а другата седмица и обстойно ревю на лайфа и албума.

Български хроники - Extremum

2010-10-19T17:32:00.000+03:00

OK. Може и да не се получава точно както исках (група на седмица) поредицата за български групи, която започнах с Viperfish, но все пак не съм забравил, нито мисля да забравям тази инициатива.
Цялостната идея е да събера възможно най-много добри български изпълнители, независимо дали са рок, метъл, поп, ска, реге, пънк или музикален калабалък, на едно място. Както писах и преди - приемам предложения за групи, както и записи, тъй като нямам достъп до всичко, което си заслужава.
Та, нека преминем директно към група Extremum.

Extremum са софийска група, основана през 1998. Настоящия им състав е Дени - вокал; Боби - китара; Красен- бас; Любо- барабани, като са така от април насам, когато в групата идва Красен, а Любомир Томов свири на барабаните докато се намери постоянен барабанист. Имат участия в доста български фестивали, както и много клубни изяви през годините. В целия калабалък от EP-та и макси сингли най-голямо впечатление ми направи парчето Fly Again, което е записано за конкурса Евровизия 2006. В него групата използва гайда, която е толкова добре вписана в характерното им рок звучене, че да му стане драго на човек. Всъщност пробива им става с дебютния им дългосвирещ албум Not The End, който се появява в края на 2009 г., а парчето There Is One е включено в класацията на Z-Rock - Рок 40, където се справят доста добре, което води и до малко повече радио ефир във водещата рок медиа в България.
Основното нещо, което ме изуми при Extremum е гласът на Дени. По принцип изпитвам тих ужас от женски вокали, особено в родни групи, но Дени има невероятен глас. Нещо като лека версия на Сандра от Guano Apes, с които бих сравнил и цялостното звучене (макар че Extremum са доста по-рок от Guano Apes, които избиват на "яко метъл").
За заключение ви давам линкове и силната препоръка да се сдобиете с Not The End, който без да се замисля обявявам за един от най-добрите български рок албуми в последните години.
My Space - click
Music Space - click
Официален сайт- клик

Eluveitie & Korpiklaani в София - 13.10.2010

2010-10-14T21:18:00.003+03:00

Когато преди почти две години чух за Eluveitie за първи път, определението folk/death metal ми се стори адски странно и интересно. След това чух и самата група, чиито фолк се изразява в силно вплетените келтски мотиви насред безупречния death метъл. Малко след това гледахме групата като съпорт на Kreator, а преди време чухме и за съвместното им турне с финландските веселяци Korpiklaani. Малко след това стана ясно, че 13.10 ще е денят, в който Eluveitie ще изпълнят първото си истинско шоу на родна земя. След малко проблеми със залата, в която трябваше да се състои концерта и промяна на графика, мога да кажа само едно - ABV Pro се изкачват директно на второ място като перфектен организатор, след Loud Concerts (организираха концерта на Placebo миналия месец).

Аз лично се явих към 20 ч. в зала Христо Ботев и успях да хвана само края от сета на мацките от Eluveitie, които се подвизават под името Godnr.Universe!. За мен проекта е непознат, а и успях да чуя само половин парче от тях, така че не мога да кажа за какво иде реч. И това е единствената ми критика към организаторите. Обявиха отваряне на вратите в 19ч., но не обявиха начален час. Освен това първоначалния час на отваряне беше 20ч., като промяната в последния момент ми дойде доста кофти. Освен това реда, в който бяха казали, че ще свирят групите беше Godnr.Universe!, Korpiklaani, Eluveitie, но в крайна сметка видяхме швейцарците преди Korpiklaani.
Нека заговорим за музика обаче. Eluveitie откриха с невероятното интро от актуалния Everything Remains (as it never was), което премина в лудницата Nil, която за мен е един от най-ярките примери за мелодичен дет метъл, от най-бруталния, с фолк елементи, които могат да те накарат да подскачаш и свирукаш като някой с психични проблеми, докато Chrigel се дере за страниците написани с кръв. Последва връщане назад с Gray Sublime Archon, Bloodstained Ground и Your Gaulish War, които взривиха публиката. Последвалата Thosandfold затвърди впечатлението ми, че новият албум се приема с по-скоро негативно отношение от по-голямата част от хората. Но пък винаги има Inis Moria, която да взриви залата. Това беше един от моментите тази вечер, в които сякаш имаше 10 000, а не 1000 души в залата. След това Chrigel ни остави на невероятният глас на една от мацките, която ни пя на келтски - Slania's Song и Omnos, с които поуспокоихме обстановката, като най-успокояваща беше акустичната Isara. "I think it's time for pure fuckin folk metal!" закрещя фронтмена и си включи резачката - Quoth the Raven, Kingdom Come Undone (личен фаворит) и (Do)Minion раздвижиха публиката така, както само добър метъл може да направи (и Prodigy), а аз лично получих желаната доза от новия албум. Краят беше сложен с AnDro и Tegernako, които дораздвижиха и най-заспалите, а на последната си докарах такива болки във врата и гърлото, каквито не бях изпитвал отдавна. Сбогуване, много сме готини и бира. Малко социален живот с метъл общността и стана време за Korpiklaani.
Аз бях на този концерт заради Eluveitie и приех Korpi като един много приятен и весел бонус, който се оказа по-приятен и весел и от очакваното. Преди 2-3 години бях много запален по тях, така че си имам и представа какво правят финландските пияндета. Сета им започна с култовата Vodka (позната сред публиката като Уотка) и накара почти всички да подскачат, танцуват и пеят. През цялото време вокалът се хилеше и си мърмореше и без това неразбираемите текстове. Чухме Journey Man, Wooden Pints, Pine Woods и всичко друго, което трябва за един концерт на Korpi. Сета им продължи малко над час, а краят му беше с култовата Beer, Beer.
Излизането беше ОК, дъждът беше мокър, а усмивките навсякъде. Едно нещо ми направи адски голямо и добро впечатление - на този концерт беше пълно с хлапета. От 10-11 годишни до една групичка на 15-16 най-отпред, която се кефеше видимо. Това доста ме радва. Също се зарадвах на мега добрия звук, по критериите за зала Христо Ботев.
Пожелавам още успехи на ABV Pro и ще се видим след месец на Sabaton.

Stone Sour - 2010 - Audio Secrecy

2010-10-12T10:55:00.002+03:00

Stone Sour са ми болезнено любима група, а Кори Тайлър любвеобилно го наричам Господ 2. Това лято ги гледахме на живо в София, където ни представиха интрото и първите две парчета от албума.
Mission Statement е доказан вече хит издържан в най-добрите традиции на хитовете от Кори и компания. Digital поддържа темпото и впечатлението на високо ниво. Освен в музикален спектър парчето блести и с доста добър текст. Ако ще си говорим за сингли, точно Digital е №2 за годината в личната ми класация (след Another Way to Die на Disturbed). Say You'll Haunt Me е доказателство за невероятните умения на Кори, както в текстовете, така и в музиката. Чрез тях ние чуваме една от най-готините любовни песни, които съм чувал напоследък. "Кажи, че няма да умреш - кажи, че ще ме преследваш". Dying е първото непознато парче, което продължава темата за любовните терзания. Let's Be Honest също ги продължава, но тук отново чуваме малко повече разнообразие в ритъма и вокалите. Ама наистина малко. Unfinished е персоналният ми фаворит от целия ми албум. Макар че ритъма отново е еднотипен и те вкарва в цикъла с поклащане на глава, припев, поклащане на глава, тук ритъма е най-готин, а и има най-много разнообразие в китарите. А и темата за недовършените любовни отношения ми е близка. Като цяло целия албум е любовен. Обложката и синглите говореха за малко по-различни неща, но на практика любовните теми преобладават. В началото това ме подразни силно, тъй като исках и очаквах Come What(ever) May 2. Вместо това получих Audio Secrecy. Който няма кой знае колко общо с нищо правено от Кори до сега. Да, има ги всичките характерни елементи, но са използвани по нов начин. Вокалите на Кори от All Hope Is Gone (на Slipknot) ме впечатлиха силно, но в Audio Secrecy, този Господ 2 достига нови висоти. В Nylon 6/6 Кори ни шепне да бъдем каквито искаме, след това чуваме характерното дране, а накрая изнежен съвет да не се оставяме на саможертвата. А след това стигаме и до една от най-нежните и лирични песни в цялото творчество на Stone Sour - Miracles. Pieces пак ни завлича някъде из мозъка на Кори, но само за да ни подмами към The Bitter End, която влиза като парен чук след цялата лиричност. Imperfect и Threadbare завършват албума с присъщата му лиричност и дълбокомислени текстове.
Като цяло албума е много добър, със смислени рилики, добри попадения, както в музиката, така и в невероятните вокали на Кори, но нещо му липсва. Или му идва в повече? Нямам против любовните парчета, нито против баладите. Но от човека изпял People=Shit да чуя цял албум за любовта и вътрешните терзания и нито едно избруталяване а-ла Made of Scars или 30/30/150 ми е леко разочароващо. Въпреки това препоръчвам албума, защото има много силни страни, просто си личи, че това не е за фенове на Slipknot-ската страна на Кори. Дори не е и за феновете на малко по-бруталната страна на Кори от Stone Sour до сега.
_________________________________________
Album Info
Artist: Stone Sour
Album: Audio Secrecy
Date: 07.09.2010
Genre: Alternative Metal
iTunes: Click
6/10

Две в едно - Sonic Syndicate и Elvenking

2010-10-11T14:50:00.001+03:00

Sonic Syndicate - 2010 - We Rule the Night

Sonic Syndicate са бяха една от най-добрите melodic death metal банди от меката на този жанр - Швеция. Eden Fire за мен е най-добрия дебютен албум, който съм чувал някога. За съжаление преди година групата се раздели с единия си вокал - Роланд Йохансон, който отговаряше предимно за чистите вокали и крещенето в албумите на SS. На негово място дойде Нейтън Бигс, който е участвал в непознати за мен проекти.Обяснявам това, защото за мен поне 50% от силата на групата беше в перфектните вокали. Нещо, което липсва на много банди в жанра.
Нека си поговорим обаче за новото отроче на шведите. До сега бяхме свикнали с доста мощен звук и пипната електроника тук-таме. Е, довиждане на тези характеристики. Още с първото парче от We Rule The Night чуваме новото звучене, което е по-електронно и с много повече чисти вокали. Тук е и първия момент, в който си казах, че тази група е умряла. Чистите вокали на Нейтън не струват. Сигурно би звучал перфектно в група а-ла Nickelback, но в melodeath metal група седи лигаво. Освен това електрониката вече се натрапва, а самия звук е по-лек и още по-мелодичен, което минава личната ми граница на лекота за такава група. Revolution, Baby затвърждава впечатленията, като на моменти има някакви вокали, които ми напомнят болезнено на Limp Bizkit. Това е лошо. Turn it Up и My Own Life забиват и последния пирон в ковчега на фенщината ми. Първата започва като типична дискотечна песньовка, а втората е някаква противна балада, която ме кара да ровя в новия Nickelback за здрави рифове. Това бяха и парчетата, които издържах на първо слушане. Нататък няма нищо по-различно. Еднообразие на скучни и познати рифове, неумели сола, много електроника и този дразнещ вокал.
Не слушайте този албум. Пуснете си Eden Fire и Only Inhuman и спрете с тази група, така ще си спестите неприятни емоции.
_________________________________________
Album Info
Artist:Sonic Syndicate
Album:We Rule The Night
Date:30.08.2010
Genre:Shitcore ex-Melodic Death
iTunes: Click
1/10

Elvenking - 2010 - Red Silent Tides

Elvenking са италианска folk/power metal банда, а Red Silent Tides е шестият им студиен албум, наследник на личния ми фаворит от 2007 The Scythe, който препоръчвам силно.
Red Silent Tides започва така както свърши The Scythe - мощно. Поне първите 30 секунди от Dawnmelting. Която се оказва любовно парче с равномерно темпо, малко по-бавно от обичайното, което на моменти става бързо, а и цигулката, която в The Scythe правеше чудеса, отново се включва точно на място. The Last Hour ни дава да разберем, че воя на по-старите фенове на групата е чут и Elvenking ни представят един по-лек албум. Аз лично обожавам Wyrd и The Winter Wake, но и двата са на светлинни готини от The Schyte. Там имае технични сола, диви рифове, невероятно темпо и безпогрешен фолк елемент. Докато в Red Silent Tides имаме адски приятен рок/метъл с равномерно темпо, хващащи ухото мелодии и скучновати лирики, но безпогрешния фолк елемент си остава. Като цяло градация в звука по време на албума няма. За мен е минус, че няма нито един изненадващ момент от първата до последната секунда, но въпреки това италианците доказват за пореден път, че са перфектни музиканти. Дори леко лигавия и скучноват звук на новия албум е изпипан и те кара да си припяваш. Силно се надявам развитието на групата да продължи, защото пичовете имат възможността и уменията да направят велик албум, просто трябва да открият звука, който на тях им харесва, а мисля, че The Scythe е по-близо до това от Red Silent Tides.
_________________________________________
Album Info
Artist: Elvenking
Album: Red Silent Tides
Date: 17.09.2010
Genre: Power/Folk Metal
iTunes: Click
6/10

Нов клип от Linkin Park

2010-10-09T12:50:00.002+03:00

A Thousand Suns разпали фитила на критиката и сме свидетели на плеада от адски критични ревюта, както и на крайно позитивни такива. Макар и да избързах с ревюто си, продължавам да мисля, че албума е адски добър. Избързах, защото в момента смятам, че албума е по-добър отколкото го описах в ревюто си. Като цяло концепцията на групата е доста по-различна от досега и това си личи и с второто видео от албума. Waiting for the end получава честта да се сдобие с клип, който на всичкото отгоре е много готин. Препоръчвам да си пуснете HD-то и да се наслаждавате, защото клипа е само визия.
А за албума като цяло ще препоръчам да го слушате с плейър, който не прави паузи между парчетата, защото предния път пропуснах.
EDIT:
Явно споделянето на видеото е забранено, така че ето ви линк - http://www.youtube.com/watch?v=5qF_qbaWt3Q

Еволюция на рибата-вампир

2010-10-08T01:18:00.000+03:00

Помниш ли когато чу About a Girl за първи път? Или дори когато чу All Apologies. Онова чувство на бунт, което усети. Онази простота, която чуваш, но въпреки това музиката се влива в теб и те "рита" отвътре, сякаш си боксова круша. Ако това ти е непознато подмини веднага, но иначе искам да ти покажа едно нещо.
Искам да те запозная с едни момчета. Димо, Матей и Адриан. В ученическя салон през 2006 тез тримцата се обединяват като Evolution. И излизат на сцената. Свирят, радват разни хора. Пробиват. Някъде през 2009 свирят и на "Цвете за Гошо". Аз лично не го помня, но много хора ги помнят от там. После записват шест парчета и ги слагат на диск с име SymbioGenesis (излиза в края на декември 2009г.). Сред тях е невероятната Me vs. Me, която се врътва в родния радио ефир и прави малката евлюция един известен Еволюшън. Stain пък покорява родните рок чартове (два на брой), както и много меломански сърца. Вътре има и още - Explosive, Invisible и може би най-невероятната Something Someone, която има и честта да е първото им парче с видео клип. Клипа е запис на живо с насложен звук от диска. И разкъртва. Дотолкова, че с него Evolution еволюират до Viperfish, което е и новото име на групата. С него ще се борят за известност на онзи остров горе вляво, който толкова ни влече.
Младежите имат самочувствие и се самоопределят като дивака между Nirvana и Muse. Според мен не са дивак, а ядосан тийнейджър, който има много потенциал и кара околните да тръпнат в очакване. Вие тръпнете ли?

Димо Мезеклиев, Матей Христосков и Адриан Гугов докато не трещят
Снимка сп. Rolling Stone

_____________________________________
Това е пост номер едно от една поредица за български групи, която ми се върти в главата от толкова много време.
И за мен, а надявам се и за вас, това ще е добър начин да чуя нови родни групи, които правят качествена музика. Приемам предложения за банди, както и разни трудно откриваеми записи.

Jamiroquai отново на линия

2010-09-28T14:13:00.005+03:00

С цели два клипа и албум. Няма да писукам колко хубаво е всичко, просто споделям:
1 бр. обложка

2 бр. Клипове

1. 'White Knuckle Ride':

2. 'Blue Skies':

1 бр Дата
1-ви Ноември 2010 година
Enjoy ^^

Аnathema в София на 20-и Ноември

2010-09-21T13:45:00.001+03:00

Бог да поживи Тангра Мега Рок и тяхната промоутърска дейност. Благодарение на тези фактори най-накрая ще има концерт на Anathema в България. Датата е 20-и Ноември, мястото е клуб Blue Box, а цените са страхотни - 30 лева за първите 100 билета, 35 лева за предварителната продажба и 40 лева на място. И да цитирам сайта на Тангра:

ВАЖНО: Билети, закупени за имагинерни концерти на Anathema в миналото - НЕ ВАЖАТ за шоуто на 20 ноември!
Та, честито.

Cliff Burton вечер в The Black Lodge

2010-09-20T19:50:00.000+03:00

Harvester of Sofia - българският фен клуб на Metallica - организира вечер в памет на Клиф Бъртън - легендарния басист на Metallica. Събитието е на 26-и Септември в 20:00 ч. в бар The Black Lodge, който се намира на Стамболийски 34. Освен да почетем паметта на Клиф, ще можем и да дарим някой лев за Ели. На входа ще има кутия, в която всеки ще може да остави по нещо, според възможностите си. Отстрани е и плаката на събитието.

Placebo - Live in Sofia

2010-09-15T12:04:00.001+03:00

Мисля че това е един от най-дълго чаканите концерти в живота ми. Преди около три години Placebo имаха концерт в София, на който не успях да отида, но тогава си обещах, че следващия път няма да пропусна. Дойде и този ден. И описването му е адски трудно. Харесвам Placebo, но не както Muse например, и не бях гледал техни лайфове, с изключение на 2-3 парчета от големи фестивали. Сигурно това е причината да се почувствам отвят от шоуто, което ни предоставиха.

Babyface Clan са една много недолюбвана група от мен, главно заради антипатията ми към Насо Русков и поведението му на сцена. Предпочитам ги на запис или направо инструментал. Въпреки това те са най-добрия избор за подгряващи сънародници на група като Placebo. А и имат история с тях.
Около 21 часа пререкламираната 15 метрова LED стена светва и пътешествието ни започва. Със слънцето от обложката на новия албум и кула, която ни повежда към пътешествието наречено Placebo. Интрото прераства в Nancy Boy, а публиката спи. Или поне публиката около мен. Не мога да си обясня защо тези хора се бутат напред, след като не са толкова фенове, че да откачат и покрещят малко, а на всичкото отгоре те ръчкат като ти се скача... тъпа история. Това по повод Ashtray Heart, която е една от... ъм... 10-ината ми любими парчета от новия албум, който като цяло е пренебрегнат на този концерт, но това ми направи впечатление чак след него. А през цялото време имаше любими неща Kitty Litter, Special Needs, Meds, Breath Underwater, The Bitter End, Song to Say Goodbay. Версията на Meds, която чухме беше покъртителна, All Apologies ми дойде като преливната точка на психическата ми радост. Преди биса чухме Song to say goodbye и любимата The Bitter End. Бисът започна с най-новата Trigger Happy Hands, която на живо е като бомба със закъснител и май е най-агресивната песен на Placebo. Истинският край дойде с Taste in Me и сякаш всичко приключи. Просто нямаше какво повече да се добави, макар и концерта да продължи около час и 20 минути.
Направи ми впечатление колко положителна енергия имат Placebo на живо, нещо което не очаквах. Следващия път пак, дано само да не е след още 3 години.

PS:
Специални поздрави за Loud Concerts, които се очертават като най-добрия промоутър по родните земи. Концертът започна точно в 20ч., а влизането беше изключително лесно, нещо което е рядкост.
Снимка: Metal Katehizis

Нов сингъл и албум от ODD CREW

2010-09-10T12:35:00.000+03:00

We Won't Betray Ourselves e първият сингъл от новия албум на софийските southern метъл икони ODD CREW. Албума излиза на 22-ри октомври с релийз парти в RBF, като за това парти билетите струват по 5 (пет) лева на предварителна продажба и 10 лева на място, което са смешни пари. Самия диск сигурно също ще е с цена от 10-15 лева, а също така според слуховете има нови отварачки. Забравих да спомена, че името на албума е "A bottle of friends".
We Won't Betray Ourselves звучи мега здраво на запис, една идея по-добре от на живо. Доколкото аз помня от лайфовете парчето не е променяно. Единствената разлика (звучи сякаш е нещо незначително) е, че накрая на парчето има една част с участието на членове на AS SOON AS POSSIBLE, O.H., URBAN GREY, UNREAL, NEW DESEASE, AVRIL IN BLOOD, "О.Ч.З." (<- copy-paste от Katehizis).
Подробности за билетите за партито, обложка, траклист, разни клюки и други ала-бала неща ще следя и споделям своевременно.

Нов сингъл от Kings of Leon

2010-09-09T17:59:00.004+03:00

Доживяхме и новини около семейството от Нешвил. Новият им албум ще се казва Come Around Sundown и се очаква на 15-ти октомври, което е след около месец. Днес е радиопремиерата на първото парче от албума - Radioactive. Парчето е типично за групата, но не от последните албуми, а малко завръщане към енергичните неща от първите два албума. Малко госпел за подправка и получавате един потенциален хит. Честит да им е. Ето ги и обложките - нормалната и тази за Великобритания

Linkin Park - 2010 - A Thousand Suns

2010-09-09T12:35:00.000+03:00

Ей го на. 7 години след като се отказах от явлението Linkin Park, защото ме разочароваха невероятно много, мога с ръка на сърце да кажа, че Linkin Park очевидно са една група, която има адски много талант. Къде го криха тия 7 години, само те си знаят. Факт е, че новото им отроче разбули духовете така както само един 180 градусов завой може да направи.
Албумът започва епично. Интрото е култово, абсолютно подходящо и перфектно. Следващото нещо, което според мен е Intro pt. 2, е цитат на Робърт Опенхаймер, който се води за бащата на атомната бомба. Което е препратка към името на албума, сигурно. When They Come For Me е първото много силно парче в албума. Хип-хоп със силно хващат бийт и един от най-готините текстове, които съм чувал напоследък.
Everybody wants the next thing to be just like the first
And I am not a robot. I am not a monkey
Следва Robot Boy, в която чуваме силна електроника и Честър, който пее, а не се дере като заклан. Толкова поп, че да му се дореве на малко по-метъл настроения фен, но все пак добро парче. Продължаваме с Jornada Del Muendo със следния текст: 持ち上げて、解放して (mochiagete, tokihanashite), в превод Lift me up. Let me go. 1:34 мин. възходящ тон. Waiting For The End е поредното силно парче за новото начало и желанието за това, което нямаме. Малко китара и отново силна електроника, като хип-хоп елементите си остават със силно присъствие и точно на място. В Blackout контраста на агресивните вокали на Честър и веселата мелодия в началото е уникален. После следват едни тежки биитове с разни ефекти върху вокалите. А последвалата Wrectches And Kings е всеобщия фаворит от албума, включително и за мен. Началото е със запис на реч на Марио Савио. Отново тежки биитове и силен рап. За мен това е нещото, в което Linkin Park винаги са били адски добри и този албум е изключително доказателство. Края отново е от речта на Марио Савио. Wisdom, Justice, And Love е поредния цитат. Този път на Мартин Лутър Кинг Мл. Спокойно можеше да бъде като интро за Iridescent, която пък е доста безлична песен, клоняща към лигава. Fallout е нещо като продължение на Burning Bridges. Повтаря припева и го допълва. Пак някакво такова кратичко и никакво парче, което допълва духа на албума. Следва и първия сингъл, който чухме от този албум – изненадващата The catalyst, която за мен си остава сред най-добрите парчета. Тук ни се разкрива и смисъла на Jornada Del Muendo и „великия” текст на японски. Като цяло парчето си отговаря на името – катализатора към схващането на целия албум. В The Messenger Честър демонстрира може би най-добрите си вокали в цялата дискография на Linkin Park. Винаги сме знаели, че може да пее, просто човека все се дере, а гласа му е наистина красив. Може да звучи малко смешно, но ми е адски любопитно какво би станало ако той направи акустичен солов албум.
Финалната оценка на албума би била велика ако липсваха лигавите моменти. Иначе имаме един много силен албум съставен от малко хип-хоп, малко рок и много електроника, като 3-те елемента са смесени по адски силен начин със едни от най-силните текстове от мейнстрийм група напоследък. Темата за свободата и независимостта е погледната по един малко по-различен начин от обичайния и макар, че не е шедьовъра на Muse от преди година, отново имаме един нахъсващ албум, с който да промием мозъка на някой човек и да го убедим, че трябва да се бори срещу системата. А за група от която очаквах(ме) само кофти рок-метъл буламач това е адски много.
_________________________________________
Album Info
Artist: Linkin Park
Album: A Thousand Suns
Date: 14.09.2010
Genre: Rock, hip-hop, electronica
iTunes: Click
8.5/10

Scars on Broadway - Fucking

2010-09-02T13:00:00.001+03:00

Това нещо датира от 29 юли, но аз го видях едва вчера, благодарение на @retsboc. Парчето е самостоятелно и се надявам да е предвестник на нов албум. Ето го и него в youtube.

Парчето е супер бързо и със супер брутален текст, който (май) осмива приемането на секса в американското общество. И между другото е най-близкото нещо до Sugar и подобни класики на System, което е излизало някога.
Свободен даунлоад на парчето: http://bit.ly/aFgyYx
___________________________________
Споделете мнение за новия вид на блога.