Издуханият Elevation не успя да докуца до края

Макар и само наполовина, Elevation за първи път показа на българската публика какво е истински фестивал на открито.

Огромно количество лош късмет, малко лоша организация и хиляди разочаровани фенове са нужни за привидния провал на един фестивал в България. Доказателство за това са събитията около първото издание на силно амбициозния Loop Elevation Festival, който почти се проведе в покрайнините на Разлог миналия уикенд.

Снимка: Loop Elevation

По-добре късно отколкото никога

Проблемите започнаха още по обяд, когато се оказа, че има закъснение на основната сцена и посетителите няма как да бъдат допуснати до зоната на фестивала в уречения час. Цялата програма стартира с около час и половина закъснение, а по-нетърпеливите зрители трябваше сами да намерят къде да се покрият от невероятната жега, която се беше спуснала над фестивала.

Стартът беше даден от българските групи Jeremy и Monyx, които не се радваха на многобройна публика. Подобно остана положението и по време на изпълнението на гърците Cyanna. Последвалото изпълнение на Tri O Five пораздвижи публиката, която се увеличаваше все повече, а докато свиреха Остава вече и се чуваше доста добре.

Джей Кей си куца, а феста си върви

Някъде по това време стройната организация на движението се е провалила и много посетители се оплакаха, че са били принудени да обикалят пътищата около фестивалната зона, а след това са чакали по час и повече, за да бъдат допуснати до самия фест. Също тогава из публиката се разнесе слуха, че Jamiroquai - хедлайнерите на вечерта, отменят участието си, заради тежка трамва на глезена на вокала Джей Кей. Дори в прес зоната нямаше официална информация от организаторите до последно, а всички се позоваваха на информацията от Facebook страницата на групата. Това беше и първият път, в който си пролича, че има проблем в комуникацията. На днешната пресконференция се разбра, че официална информация за отменянето на лайфа на Jamiro е имало в 18 ч., но на въпроса защо се е казало на публиката по-късно никой не благоволи да отговори.

Въпреки това на главната сцена Stereo MCs даваха всичко от себе си и успяха да раздвижат все по-голямата публика. Всъщност гвоздеят на вечерта се оказаха Morcheeba, нещо което поне мен не успя да изненада. Skye Edwards още след първото парче призова публиката да мине напред в оградената фен зона, която пустееше. Отделни хора я послушаха и прескочиха оградите, а още едно парче по-късно Skye обяви, че има уверение от организаторите, че всички могат да отидат напред, което накара буквално всички да прескочат напред и да запълнят пространството пред сцената, така както подобава на един фестивал. По-късно по време на сета Скай отново изказа недоволството си от разделението на феновете и буквално показа среден пръст на охранителите.

Skye - богинята на Elevation

От концертна гледна точка Morcheeba изнесоха един от най-емоционалните концерти на български фестивал и със сигурност най-запомнящият се от Elevation 2011. След като Skye и компания напуснаха сцената на нея се появи един от организаторите на феста, който обяви официално, че Jamiroquai отпадат от програмата, като освен това се извини и на феновете. Това беше и лошата новина на деня. Имаше достатъчно хора, които бяха дошли специално заради Джей Кей и компания, но нямаха шанса да ги видят.

Hurts - минорен разкош

Снимка: Loop Elevation

Въпреки това купона на главната сцена трябваше да продължи, а за това се погрижиха Hurts. Те нямаше как да заместят отпадналия хедлайнер като времетраене, тъй като имат едва един албум, но пък успяха да вкарат изключителна доза стил на фестивала. Костюмирани и със сравнително сериозни физиономии двамата и групата им излязоха на сцената към 21:30. Те изпълниха почти всички парчета от албума си, като успяха да запълнят с музика малко над час. Изненадата на вечерта беше оперният певец, който пригласяше на вокала Тео Хъчкрафт, като и двамата се представиха повече от блестящо. Колкото и да ги харесвам, признавам, че минорната им музика беше по-подходяща за закриване на вечерта, тъй като публиката беше леко поуспана след невероятния лайф.

Parov - енергичен финал с много стил

Финала на вечерта, поне за главната сцена, бе даден от Parov Stelar Band, които не просто посвириха, а направо размазаха. Ролята им на хедлайнер, която случайно се падна на тях, сякаш е правена за тях, защото пичовете забиха с много самочувствие и дух, а мацката се раздаде докрай. Същото се отнася и за публиката.

Обичайните заподозрени

Ако трябва да се търсят кусури в първата вечер, то ще намерим всички типични за концерти в България - закъсняла програма, затруднено влизане в някои моменти, лоша организация на движението, свършили напитки на голяма част от баровете, макар и чак към полунощ и постоянното “Не знам” от всички служители на феста, независимо дали питаш като репортер или посетител, независимо дали питаш за тоалетната или за отпадането на Jamiroquai.

Въпреки това първата вечер показа на българската публика какво е истински фестивал, като тези, които има на клипчета в YouTube. За посетителите имаше всякакви забавления, като делтапланер и скок с бънджи, а за изморените имаше и тенти под които да се скрият от жаркото слънце. На двете по-малки сцени се слушаше хаус и хип-хоп, които са продължили до сутринта.

И ветровете са срещу нас

Още през нощта на петък срещу събота над Разлог и околностите се е излял неприятен дъжд, който смути обстановката, но не и дотолкова, че да откаже хората от фестивала. Тази работа свърши последвалият ураганен вятър, който разскъса платната на главната сцена и отвя барабаните на Шанън Лето - барабанистът на хедлайнерите на втората вечер 30 Seconds To Mars. Това накара организаторите да забавят допускането до фестивалната зона с надеждата, че вятърът ще утихне. В 4-те часа, в които нямаше никаква официална информация за това какво се случва се започна и вълната от недоволство, както на място, така и в интернет.

Мълчанието на агнетата

Във Facebook страницата на фестивала постоянно се появяваха коментари на разочаровани фенове, които искаха да знаят какво да правят, а в Twitter и форумите започнаха и шегите с фестивала, който си спечели имена като Evacuation Festival. Около 16 ч. групите, които трябваше да свирят разбраха, че няма да има фестивал, а малко по-късно информацията се появи и на официалната страница на фестивала. Това накара хората да търсят алтернативни методи за забавление и много от тях са ги намерили из парковете на Банско и Разлог. Моята компания пък отиде на х. Семково, което беше не по-малко забавно.

На си ти куклите, дай си ми парцалките, ама само с бележка

Днес на пресконференцията се разбра, че в общи линии не би трябвало да има ощетени, стига да са най-примерните граждани на планетата и да си пазят всички касови бележки. Честно казано представителите на феста бяха жалки в опитите си да се измъкнат от въпросите около неиздаването на касови бележки, когато се обменяха левове за елевове, както и за това, че никой не даваше инфо какво се случва в продължение на часове. По-подробно инфо как да си върнете парите от билетите има на официалния сайт на феста.

Надявам се финансовите резултати да са достатъчно нетрагични, че да има фест и догодина, който да се организира по-добре и да има по-голям късмет, защото събитието си заслужаваше. Първата вечер ще я запомня за цял живот като първият път, в който бях на голям фестивал, макар да имаше едва 10-13 хил. души.