Riverside @Зала България - София

За втори път Тангра Мега Рок успя да организира събитие, което само преди половин година се смяташе за немислимо – рок концерт в зала България. Споходи ме едно доста приятно дежа вю: – муцуните – в малко редуциран състав, но почти същите хора, като на онзи паметен 20-ти ноември. Лелките от управата на залата – отново в невероятен културен шок. Дори времето се опита да ни напомни за ноемврийските студени дни. И не на последно място – залата.

Както и на Anathema, отидох на този концерт с абсолютно празно от очаквания към групата съзнание – имах обща представа какво свирят, но нищо конкретно. Разликата беше, че този път бях наясно, че от техническа гледна точка, концертът ще е перфектен и с невероятен звук, като в крайна сметка очакванията ми се потвърдиха.

След суматохата около влизането и интересния казус с билетите, на които бяха написани ред и място (нали на рок концерт бяхме тръгнали, а то какво стана), се настанихме и зачакахме шоуто да започне.

Tides From Nebula

Подгряващи бяха Tides From Nebula - инструментална пост-рок група от Варшава, Полша.

Оказа се, че датата на концерта им в България, съвпада с датата на издаването на чисто новия им втори албум. Заради това момчетата представиха сетлист с парчета предимно от него.

Стила на групата е доста интересен, като включва в себе си използването на огромно количество ефекти за добавяне на невъобразими звуци към китарите, от които се изтръгваха спокойни пасажи, следвани от малко по-тежки. Освен с музика, Tides From Nebula впечатлиха и със сценично поведение. На моменти пичовете се държаха като обладани от демони и размятаха китарите си във всякакви посоки.

Самите те споделиха, че за тях е уникално преживяване, каквото всъщност се оказа и за публиката, която очевидно е гладна за подобна музика. Това вероятно се дължи на факта, че такъв тип групи рядко наминават към сцените на нашата мила Родина. Във всеки случай поляците намериха доста нови почитатели, включително и в мое лице.

След като Tides From Nebula приключиха изпълнението си, на сцената настъпи редовното суетене и подготовка преди да излязат хедлайнърите на вечерта. Паузата даде възможност на част от хората да разгледат официалния мърчандайз на групите и да си поприказват с подгряващите допреди малко пост-рок изроди. Повечето хора все пак станахме и се насочихме да си пазим по-предни места. Един охранител се опита да ни обясни как веднага след като започне втората част на шоуто, не иска да вижда никой пред сцената, като дори той самия не си вярваше. Все пак подобаващо за събитие от такъв ранг, публиката беше повече от културна и не затрудни по никакъв начин работата на охраната.

Riverside

Кристалните полилеи угаснаха, прожекторите светнаха, публиката изригна. На сцената един по един заизлизаха Мариуш Дуда, Пьотр Грудзински, Пьотр Козиерадски и Michał Łapaj (вие си го тълкувайте :D – бел.soregashi) – Riverside.

Време беше да видим и чуем това, за което бяхме дошли. И те засвириха....

В този момент пътуването започна и всеки изсвирен тон беше стъпка напред в неизвестното, в дълбоките и тъмни кътчета на нашите души.Чувството да се потопиш буквално за първи път в музиката на група като Riverside е невероятно.

Мариуш Дуда

Мариуш Дуда е титаничен фронтмен. Един от най-мелодичните гласове, които съм чувал някога. Това в комбинация с невероятното му сценично присъствие и бас китарата, която беше като играчка в неговите ръце, те оставя без думи.

Знаейки навика на прогресив рок и метъл бандите да се отнасят в ненужни импровизации, се притеснявах да не би и този път да се случи така. Краковската дружина обаче беше една перфектно смазана машина и покори аудиторията, не толкова с префърцунена виртуозност, а с много мелодия и искрени послания. Не мога да не спомена и невероятния кавър на песента YYZ. Фенът на Rush в мен плачеше от щастие.

Бисът беше задължителен. Просто нямаше как да оставим групата да си тръгне току-така.

В заключение мога да кажа, че както тръгнах за концерта без никакви очаквания, така си тръгнах от залата, изпълнен с приятни емоции породени от музикалното великолепие, на което бях свидетел.

Поклон пред титаните Riverside и както казаха те самите: See you next year.

Ще чакам с нетърпение...

Автор: Георги Димитров - Oxmodius

Снимки: Елена Ненкова - Тангра Мега Рок