White Lies - 2011 - Ritual

За White Lies разбрах около зарибявката ми по Interpol и шума, който се вдигна преди излизането на Ritual. Честно казано първо чух въпросния албум, а след това и дебютът им To Lose My Life, като първото нещо, на което обърнах внимание е, че дебютът им е много по-китарен от Ritual, което го прави доста по-интересен.

Ако трябва да съм искрен, Ritual ме оставя в пълен ступор.  Да, тук има някои доста добри текстове, но и някои абсолютно безумни... неща, като например "You were crying on the shoulders... Of the men in the shadows. Who ever taught you to sell your sex like that?". Сега пола ли си продава, тялото ли или го гледат как прави секс (лирическия герой). За сметка на това още откриващата Is Love впечатлява с прекрасен текст, за красотата на любовта, и адски завладяващ ритъм, подплатен от вокалите на Хари МакВей. Несподелената любов е темата в Strangers, която зловещо ми напомня на нещо старо и много познато, а Bigger Than Us затваря един цикъл от красотата на новата любов, през отчуждението, до раздялата, която в крайна сметка боли, защото ритуалите са нарушени и навиците трябва да се променят.

Peace and Quiet разчупва любовната тематика, но разкрива реалните вдъхновения на групата, както и истинските им възможности да копират добре. Някак си това парче успява да ми напомня за The Cure, Depeche Mode и Editors едновременно, за разкош добавя част от духа на 80-те и new wave вълната, но по един много съвременен и уникален начин, като си остава парче на White Lies. Holy Ghost и Turn the Bells, по думите на басиста, са на религиозна тематика, като историята около Turn the Bells е за ритуал в Тибет, при който умрелите деца, които са по-малки от 8 години, не се погребват, а се дават на риби, които се хранят с плът. Това предното го допълваме с цитата от по-горе, който представя Holy Ghost и минаваме напред към химновата The Power & The Glory и Bad Love, която е описателно на мъжкото мрънкане по жените. Финала е даден с Come Down, в която тотално, за последен път, ама сериозно (и да искате няма повече парчета) късаме любовните връзки, захвърляме носните кърпички и изчезваме.

Реално албума не е толкова лош, дори напротив. Чисто и просто тези неща сме ги чували. През 80-те, после малко по-различни през 90-те, а после и в началото на новия век. Единственото, което правят White Lies е да ни върнат 30-ина вместо 20-ина години назад, което не е постижение. Въпреки това ще слушам групата, а и албума, защото копират добре. За съжаление знам, че подобни групи и албуми писват.

_________________________________________
Album Info
Artist: White Lies
Album: Ritual
Date: 17.01.11
Genre: Post-punk, indie
iTunes: Click
5/10