Шведска синтетика - Lowe

Снимка LOWE©

LOWE са доста интересна група, която се каня да опозная подробно от доста време, а и отговарят на залялата ме напоследък синтпоп вълна, която ми действа много освежаващо. За мое щастие Gregg, познат като Димитър Цонев на някои, си е включил пророчествата и ми предложи да представи въпросната група в този блог. Оттук насетне думите са негови.

LOWE е дума, която няма да намерите в речника. Въпреки това е силно изпълнена със съдържание. Включва в себе си всичко между любов (love) и униние(low). Смесването на всичко това, изразено в музика, няма как да не бъде в по-черни окраски. Как ви звучи, например, Pop Noir? Логично, нали?

LOWE е името на шведско трио, което е набедено, че свири синтетичен поп (сещате се - основно изпъква вокала и към него се привнася много синтезатор). Оприличават ги с Depeche Mode (вероятно заради синт поп-а).

LOWE бяха за втори път в България, за концерти във Варна (18 февруари), Пловдив (19 февруари) и София (20 февруари) като част от турнето им "Evolver", което предхожда следващия им албум.

А аз не съм почитател на синтпопа, единственото изключение, са Hurts. Не харесвам Depeche Mode (твърде депресиращо ми действат, съжалявам). Как попаднах на LOWE? Случайно. Приятел ме помоли да подкрепя българската фен група с онлайн присъствието си, та без да се замисля приех. После участвах в томбола за безплатни билети, но не се вредих. Явно съм бил първа резерва, защото все пак спечелих билет.

Без предварителна уговорка, но с няколко въпроса, породени от прочетени онлайн интервюта и от чутите песни в YouTube, бях решен, че ще се срещна с групата, за да си поговорим. Смятах да присъствам на някое от планираните интервюта, за да ги задам, но нещата се стекоха другояче.

Снимка LOWE©

Срещнах се с Лео, Рикард и Тобиас точно като привършваха вечерята си и минути преди да се качат на сцената. Вече със сценичния грим (приятен, но в никакъв случай натрапчив, само придаващ завършващи щрихи и усещане за онова low от по-горе) и костюми (черни и тесни, Рикард - и с черна шапка), те се съгласиха да си поговорим за музика, чувства, емоции...

LOWE предпочитат да са "шведка група за електронен поп Noir" или "dark melodic pop", вместо синтпоп група, която наподобява Depeche Mode. Не им харесва това сравнение. "They're old!", споделя Тобиас и от думите му ми става ясно, че има предвид и "с остаряло звучене". Разбира се, само в България всички се радват, когато бъдат титуловани с "българския Еди-си-кой". Харесват музиката, която правят, защото в нея вплитат, освен всичко друго, и поне по лъч надежда.

Споделих с тях желанието си да ги видя по време на sound check-a (но не бях допуснат), за да видя как работят, как се отдават на музиката, за да се харесат на публиката, а не готовият, вече създаден продукт. Това видимо ги изненада - явно съм първият, който иска да види процеса, вместо продукта. Поканиха ме на следващия ден с тях в София, за да бъда на sound check-a там, но понеже нямаше как да се случи, те ме увериха, че не трябва да съжалявам, че съм го пропуснал - разказаха ми, че създават песните си, след което тръгват на турне, за да ги представят, и когато се върнат обратно, продължават да работят и едва тогава правят записите. Така турнето за тях е като възможност да покажат творчеството си преди то да е излязло на пазара, а реакциите и приемането на публиката им помагат да поправят евентуални грешки и пропуски преди записите. Много добро решение! А и така музиката остава жива дълго, след като е създадена, а феновете чуват музиката, след което, ако им допадне, си купуват албума!

Харесват свободното разпространение на музиката им, защото така тя може да достигне до по-голям кръг фенове. Музикантите не получават достатъчно признание за труда си, но пък това ги стимулира да правят повече турнета и свирения на живо, а когато тегленето е от легални източници и на прилични цени, не е проблем. Дори предлагат един свой сингъл, "Live to love" за безплатно сваляне от сайта им. Българските изпълнители, чуваме ли се? :-)

По време на концертите си се нагласят според очакванията и реакциите на публиката и й предоставят различно звучене, в зависимост от атмосферата. В това можах да се уверя минути по-късно - публиката в клуба беше енергична, готова за парти, а атмосферата - прекрасна. Затова и песните, които триото изпълни, звучаха живо и зареждащо, повдигащи духа, по съвсем различн начин от парчетата, които вече бях слушал в YouTube. И по всичко личеше, че групата също се забавляваше и не спираше да комуникира с публиката (още докато говорихме споделиха, че за тях този контакт е най-важен, така получават информация доколко се харесва това, което правят).

Точно както харесвам. Затова, след края на шоуто, вече добавях LOWE в списъка си с групи, които харесвам. Те ще дойдат отново в България, със сигурност, защото тук срещат добра подкрепа, музиката им се приема отлично, намериха много приятели. В това число влизам и аз.