Музиката през 2010 - 4/4

Уникални визия и глас с 80-арски вкус.

Есенната картина в личните ми музикални предпочитания се оформи доста ясно и конкретно. Първо The Killers, които просто ме плениха с музиката си, а после и Eluveitie, които заемат върховете на личната ми folk metal класация и имаха концерт в София през октомври. Все пак, не обичам да забивам музикално, затова обстановката се разнообразяваше от още малко тресня, с Disarmonia Mundi, In Flames, Amon Amarth, Arch Enemy и старите неща на Sonic Syndicate. В по-лиричните моменти се запознах с Interpol, които усещам че ще са бъдещата ми голяма любов, The Mars Volta и La Roux, за които има инфо накрая. Освен това, се опознах с някои прекрасни български банди - Extremum, Der Hunds, Сепуко 6, O.H., Bright Side и по-малко с Fyeld. 

Началото на топлия ноември беше белязано от музикалното събитие на България за 2010 година, а именно, невероятният нов албум на Odd Crew. Излизането му ми докара около месец DevilDriver, Machine Head и още повече Pantera до главата, но съм далеч от това да се оплаквам. Въпреки това, края на ноември дойде със студ, мрак и концерт на Anathema. Събитието ме свари неподготвен. Знаех, че Anathema са добра група, но не очаквах подобна емоция от тях, след като бях слушал едва 3-4 албума по няколко пъти. Въпреки това, успях да изживея един от най-невероятните концерти в живота си. Интересното е, че за концерта подгрявах с Led Zeppelin, вместо със самата група. След него започнах да слушам Петя по-чинно, поради което заслушах The Tea Party, които са канадци, а за музикантите канадци се изяснихме в предния пост.

Декември дойде с новината на живота ми. System of a Down се събират. Концерти в Европа, като моя милост възнамерява да посети поне един, ако не и повече. Този анонс, освен че почти ме разплака, ме накара да въртя System, сякаш е 2007-ма - по около пет часа на ден. 

Освен това, декември върви в комплект с тъмнина, сняг и още повече студ, от където и вдъхновението ми да се насоча към Франция с групи като Gojira и Trepalium. И двете банди са прогресив, като първите са дет, а вторите траш. Освен това още Pantera, Slipknot, Volbeat.

В коледната седмица съм решил малко да отцикля в музикално отношение, защото след като ми изгоря компютъра останах с 8GB музика в плейъра, за около 2 седмици. Затова в момента новият компютър има други 8GB музика, които са edIT, Bloc Party (тотално до опознаване), Kele, Paramore, Saul Williams и т.н. - почти всичко по препоръка на baf, който ще го правя личното ми музикално гуру.

Горе-долу това описва най-слушаната музика през 2010г., поне в личен план. Изпуснах десетки неща, които съм преслушал един път или не съм харесал, както и по-голямата част от цялата купчина музика, която слушам от преди 2010. Надявам се всеки да намери по нещо ново от тези четири поста и да не съм бил досаден. Весели празници и очаквайте личният ми топ 10 (или 20 не съм решил...) за годината.

Открития/Силно препоръчвам:

Gojira - френски прогресив дет с текстове за опазване на планетата. Изключително брутални, но в същото време сравнително лесно смилаеми, в чисто музикален смисъл.

La Roux - 80-арски синтпоп с вокалистка, която пленява с невероятен глас, невероятна прическа и най-странната физиономия, която съм харесвал някога.

The Mars Volta - жанр: рок удар с мокър парцал. Групата с онзи китарист (Омар Родригес-Лопез), който е по-продуктивен от... не знам от какво. Има 10-ина солови албума само за тази година, а като цяло за последните 5-6 участва в към 50 албума. Въпреки това музиката му разбива от-до. Седрик Завала пък е вокалиста, който не трябва да спира да пее. Повече суперлативи не мога да изсипя, просто трябва да чуете.

Ключови албуми:

Anathema - Discography

The Tea Party - Transmission

Odd Crew - A bottle of friends

Kings of Leon – Come Around Sundown

Interpol – Our Love To Admire

Morphine – Cure for Pain

Gojira - The Way of all Flesh

Trepalium - XIII

Общо взето интересна година. Не мога да кажа, че беше по-добра от 2009г., но мога да споделя, че преди година дори не си представях, какви неща ще са ми интересни сега, затова прогнози за догодина няма да правя.

Ще ни пожелая да чуем новите албуми на Radiohead и Tool, както и да видим System на родна земя. Пожелавам ни и Metallica да не правят глупости в студиото, The Killers да се отсрамят от последния албум, а Muse да не почиват през цялата година. Пожелавам на Odd Crew да имат концерти в чужбина, които да са успешни и да им донесат поне малко популярност навън. И нека има музика за всички :).

Очаквайте един топ на албумите за годината, преди Нова година.

Музиката през 2010 - 3/4

Най-доброто нещо, което LP са правили някога. Албум,
който показва, че хлапетата порстват.

През това лято сбъднах една от най-големите си концертни мечти, макар и не напълно. Видях Серж Танкиан на живо, нещо, което не вярвах, че някога ще се случи. Освен това Spirit of Burgas сбъдна и мечтата ми да видя Prodigy, както и още някои по-прости желания (подробно тук, тук и тук). Освен това през юли видяхме Massive Attack и сборен разкош на Kavarna Rock Fest 2010, който беше в нов формат и доста по-добре откъм групи, отколкото миналата година.

Тези три събития и отминалият Sofia Rocks определяха по-голямата част от плейлистата през целия юли. Освен всичките вече любими неща, за които загрявах, си припомнях незабравимото лято на 2009-а и концерта на Faith No More, като преоткрих първите им два албума. Освен това с лятото настъпи и момента, в който новите албуми на Massive, UNKLE и Anathema си дойдоха малко по на място, макар и Anathema да бяха пренебрегнати бързо. Личното ми откритие от KRF10 са Annihilator, чийто нов албум (ревю) се оказа невъзпитано впечатляващ, както и живото им изпълнение. Докато си плицихаме дупетата в морето се появи и един от личните ми фаворити за годината - Nightmare на Avenged Sevenfold, който буквално ми отнесе главата (ревю).

През август слушах Serj и UNKLE. Серж изкарваше сингли за новия албум, на концерта ни изпя няколко парчета от него, а аз не знам как не се разревах. UNKLE се случи така, че ми станаха една идея по-любими, и това лято в общи линии сбъдна трите ми големи trip-hop мечти - видях Massive, Morcheeba и UNKLE. За съжаление не мина без разочарования. Новите албуми на Korn и Maiden са покъртително зле. И двата мога да опиша като скучни и безкрайно безинтересни, с изключение на някои проблясъци. Някъде след Spirit-а и облъчването от страна на бафиту ме сполетя и още alternative/indie/post punk revival вихрушка, от където се зароди моята любов към The Killers. Освен тях се поопознах с MGMT, Arcade Fire, Bloc Party и Yeah Yeah Yeahs, като най-добре ми се вписаха Bloc Party.

През септември излезе и най-неочаквано добрият албум, който съм чувал. Linkin Park - A Thousand Suns не просто ме накара отново да чуя Linkin Park, а и отново да следя какво се случва с групата и да са ми интересни. След като написах ревюто продължих да слушам албума и честно казано в момента мога да напиша още едно само като допълнение за това колко добър е този албум. Изключително силно препоръчвам за пореден път. Другите основни присъстващи в плейлиста бяха Placebo, които направиха поредния си невероятен концерт в София. Kings of Leon и Odd Crew обявиха новите си албуми и пуснаха сингли, като и двата сингъла бяха на очаквано високо ниво. За сметка на това Sonic Syndicate и Elvenking изкараха най-посредствените си албуми досега. Като гледам имат "умения" и за по-лоши неща, особено първите.

През септември излезнаха три албума на три адски любими групи - Asylum на Disturbed, Audio Secrecy на Stone Sour и Imperfect Harmonies на Serj Tankian. Албума на Disturbed изисква малко повече преслушвания, за да "влезе" добре, но въпреки това за мен групата продължава да губи ниво с повтаряемостта на музиката си. Stone Sour ми поднесоха особено разочарование, макар албума им да не е лош. Но очаквах нещо голямо, а не "не лошо". За сметка на това Imperfect Harmonies отговори на всичките ми очаквания и се оказа толкова добър, че не посмях да пиша ревю за него.

Сред групите, които най-накрая се наканих да опозная повече, са 30 Seconds to Mars, Billy Talent и Green Day. Като тези вторите ме светнаха за пореден път в това, че канадците могат да правят ужасяващо добра музика.

Открития/Силно препоръчвам:

The xx - Бивш квартет, понастоящем трио The xx правят нещо безкрайно неописуемо. Не е рок, не е поп, не е и електроника, а е някакво красиво детенце, което омесва тези неща. Най-впечатляващото в цялата работа са вокалните дуети, които просто ме оставят безмълвен.

Billy Tallent - Канадци. За мен лично това приключва темата дали стават за слушане, но все пак да споменем, че са сравнително млада punk rock група, която е незаслужено неизвестна у нас.

MGMT - Определят ги като neo-psychedelic/alternative, което може би описва музиката им, но ми е прекалено помпозно. Аз си ги описвам като някаква депешарски прочит на бритпопа.

Ключови албуми:

Linkin Park - A Thousand Suns

Avenged Sevenfold - Nightmare

UNKLE - Where Did The Night Fall

Billy Talent - Billy Talent II

The Prodigy - Invaders Must Die

The xx - The xx

Disturbed – Asylum

Franz Ferdinand – Tonight: Franz Ferdinand

Placebo - Battle For The Sun

Serj Tankian - Imperfect Harmonies

Част първа и втора.

Музиката през 2010 - 2/4

Morcheeba откриха концертния сезон, а албума им ще
си го спомням дълго.

Втората четвърт на 2010 беше най-активният период на излизане на нови албуми, които чаках с нетърпение. За съжаление и периода с най-много разочарования на метъл фронта.
Godsmack изкараха много дълго чакания от мен The Oracle, който се оказа отчайващо разочарование. С изключение на 2-3 парчета от албума, всичко останало е доста посредствено. За съжаление, явно Godsmack са се изчерпали откъм наистина добри идеи и ще си останат групата с Faceless. Подобни впечатления ми остави и новият албум на Sabaton Coat of Arms, който на практика е още от същото. Въпреки това ме е яд, че изпуснах концерта им през есента. За сметка на това пък Ozzy, Massive и Morcheeba изкараха страхотни албуми, които вероятно ще се вредят в личния топ 10 на годината. През март в рамките на три дни обявиха концерти на Morcheeba, Massive Attack, Serj Tankian, Unkle и Sabaton, което ме докара до някакво пощуряло състояние.
Лична изненада ми поднесоха Bullet For My Valentine с невероятният си албум Fever, който ми даде малко тласък към metalcore неща, които преди това пропусках.
Като цяло юни беше доста активен месец. Disturbed изкараха първия сингъл от новия си албум, който сингъл ми вдъхна невероятни очаквания към албума. На следващия ден излезе гореспоменатия Scream на Ozzy, който аз лично много харесах и след като го чух оправдах Ozzy за изхвърлянето на Зак Уаилд от бандата му. На 22-ри беше концерта на Morcheeba (разказче), а само два дни по-късно Sofia Rocks(ден 1 и 2) изпълни няколко мечти наведнъж в рамките на два дни. Честно казано след Sofia Rocks музиката ми тотално се изчисти от метъл и единствено System of a Down и Kreator променяха това. Като цяло се отдадох на брит вълна с още много Muse, Radiohead, Coldplay, Kasabian, Franz Ferdinand, Placebo, Florence + The Machine и т.н. По-особено впечатление ми направиха The Killers и още повече от преди Kings Of Leon. И двете банди са американски, но се радват на небивал успех на Острова.

Открития/Силно препоръчвам:
Dub FX - За него писах в личния, а малко по-късно взе че направи и концерт тук, дори два, макар че и на двата не можах да отида продължавам да му се кефя и ми се ще да се върне. Dub + Drum & Bass и всичко е beatbox + loop ефекти. Мисля, че това описва доста добре общата картинка.
Florence + The Machine - Флорънс Уелч плюс разни музиканти, които записват парчета с нея, създават един от най-добрите дебюти на 2009-а - Lungs. Не стига, че докарва на милата Флорънс световна известност, доста награди и любов от критиката, ами и номинация за Грами за най-добър нов артист. Заслужена при това. Жанрово мога да опиша албума като наистина добър поп с типичните брит разкошности.
Volbeat - Датски метъл, който разбиращите определят като elvis metal или rockabilly metal. Най-странното е, че това определение пасва на момчетата прекрасно. През септември изкараха и нов албум, който подтвърждава тезата ми, че са доста добра група, а в албума имат участие и звезди като Mille Petrozza от Kreator. На места ги споменават като любимци на Metallica, от където и аз разбрах за тях.
Ключови албуми:
Bullet For My Valentine - Fever
The Killers - Sam's Town
Muse - Origin Of Symmetry
Serj Tankian - Elect The Dead Symphony
Morcheeba - Blood Like Lemonade
Kasabian – West Ryder Pauper Lunatic Asylum
Faith No More - The Real Thing
Stone Sour - Come What(ever) May
Florence + The Machine - Lungs
Концерти:
20.06 - Morcheeba @ Park Live Fest
22.06 - The BIG 4 @ Sonisphere Sofia
23.06 - Rammstein, Stone Sour, Alice in Chains, trolls @ Sonisphere Sofia

Част Първа е тук.

Музиката през 2010 - 1/4

Албума, с който ще запомня началото на 2010.

Като цяло тази година беше адски силна, но и адски слаба в музикално отношение. Силна, заради количеството концерти, които се случиха на родна територия, а слаба заради наистина многото разочарования от новите албуми на любими групи. В този и още три поста ще се опитам да обобщя най-вървежната музика през годината, без оглед на годината на издаване, като всичко, което четете е изцяло лично и не претендирам, че съм много в крак с тенденциите на масовия слушател. Целта ми е да наминат хора, да прочетат и да чуят нещо ново и готино, за което не са чували досега.
Започваме с първата четвърт на 2010г. Съвсем началото на годината беше белязано от Muse и невероятният The Resistance, който излезе през есента на 2009 г. За доста кратко време Muse успяха да се превърнат в една от най-любимите ми групи, което обяснява факта, че през цялата година слушам Muse, макар и тази есен да понамалих дозите. The Resistance е епичен. The Resistance е огромен. The Resistance е най-доброто и най-лошото, което Muse са правили. Невероятна идея, невероятни текстове, невероятна музика. Но по-старите фенове бяха отблъснати от прекаленото поп звучене на места. На мен ми харесва всеки аспект от музиката на Muse. От безумните вокали на Матю, през убийствените бас партии на Крис, до невероятният ритъм на Дом и цялата звукова атака с поп примеси и мотиви на класически произведения - всичко е перфектно. Освен това точно в това време четях "1984" на Оруел и The Resistance влезе точно на място като саундтрак.
Освен с Muse по това време прекалявах и със Slayer. Както писах преди година, новият им World Painted Blood е перфектният албум на Slayer. Освен това тогава вече имаше сериозни слухове за Sonisphere и като цяло покрай хайпа се слушаше всякакъв траш. В това число и новият албум на Overkill - Ironbound, който показа, че и те го могат, макар че досега все нещо не им се получаваше за наистина добър албум.
За разлика от Slayer, Rammstein изкараха албум, който е по-скоро посредствен. Не бих казал, че прекалявах точно с него, но слушах немците малко по-активно, което беше породено и от слуховете за концерт тук, както и концерта в Белград, който караше всички само за Rammstein да говорят.
Откритието на годината са родните надежди Evolution, понастоящем Viperfish. На 3-и януари се озовах на техен концерт, извириха ми Unnatural Selection на Muse плюс малко Nirvana и убийствените им авторски парчета и взех, че се влюбих.

През февруари излезе Heligoland на Massive Attack, който в началото хич не ми хареса. Естествено парчетата от EP-то Splitting The Atom се въртяха от няколко месеца вече, но албума просто ме свари неподготвен, затова го оставих и чак лятото успях да го оценя.
Графата "Най-накрая да слушам повече от..." бива запълнена от Volbeat, Led Zeppelin, Ozzy, Maiden, Tool, Thievery Corporation, Radiohead и Kings of Leon.
После дойде март и обявиха Sonisphere с участието на Big 4, Stone Sour, Alice in Chains, Rammstein, Mastodon, Heaven and Hell и троловете. От там, очаквано, плейлиста просто беше кръстен Sofia Rocks 2010 и се въртяха тези групи с изключение на троловете.

Ключови албуми:
Muse - The Resistance
Slayer - World Painted Blood
Radiohead - In Rainbows
Rammstein - Liebe ist fur alle da
Volbeat - Guitar Gangsters and Cadillac Blood
Massive Attack - Heligoland
Концерти:
Stratovarius - средна работа, не съм им фен дори, просто спечелих билет :).

I won't buy what you sell me vol.2

Господ 2, познат още като Кори Тайлър, познат като вокала на Slipknot и Stone Sour издава коледна песен. Да, точно така, коледна песен. Ей тук долу я чуйте.
Corey Taylor- X-M@$ by Roadrunner Records

Парчето се казва X-M@S и е записано в Лондон миналия месец докато Кори имал дупка в графика от концерти на Острова. "Написах тази песен в кухнята си една зима, след като слушах как хората си дрънкат за празниците. Аз лично обичам празниците, но те сякаш стресират повечето хора. Затова написах песен за заяадливите, пияни копелета, които не правят разлика между бар и барака. Плюс това мисля, че е забавна. Обзалагам се, че и британците ще мислят така. Те са едни от любимите ми хора на света."
Парчето ще е достъпно във всички дигитални магазини за музика, за които се сетите (британски) на 12-и Декември, а на 6-и ще видим клип и интервю с Кори в този сайт.
Интересното е, че Кори ще се изправи срещу победителя в риалитито X-Factor за топ позицията в британския чарт в коледната седмица. Миналата година това направиха Rage Against The Machine и тяхната Killing in the Name of победи лигнята на победителя от X-Factor. Британски медии твърдят, че целта на Кори е същата.

Освен това имаме новини от лагера на Slipknot, които обаче не са толкова добри. Наскоро Джои Джордисън (барабани) беше казал, че групата има планове за нов албум без починалият басист на групата - Пол Грей, но Кори опроверга тази информация, като казва "Концерти? Може би. Албум? Не."

Black Rebel Motorcycle Club - 22.11 @Batschkapp

Последвалото, за мое съжаление е преживяно и описано от г-н malamirski, който се подвизава из форума на радио Z-Rock.

Малко Люксембург. Много пастис. Иначе голям рахат.



Малко насам-натам...



Малко замъци. Целта обаче беше едно друго пътуване.
Трескави се изстреляхме към Франкфурт в понеделник сутринта (22 ноември). След кратката разходка покрай Майн, изтрамбовахме центъра на ветрило и да - коледният базар беше започнал. Тръкнахме едно кръгче из „Дер Дом”, короновал и погребал сума ти крале на германите...
И вече беше късен следобед – наближаваше...



Скоро бяхме пред клуба – в челната десятка (като оставим настрана факта, че мястото си е доста чалнато, Batschkapp е супер-странно име...)
Валеше. Потропахме си двучасова мини-ръченица преди да отворят. Слава богу наблизо имаше супер-маркет, до който прескочих за патронче коняк. И така пет пъти... Чуваше се саунд-чекът – съвсем ясно. Изслушахме 20-минутна версия на Howl . Аз просто цъфтях. Уж нямаше много народ, но щом стана осем и отвориха вратите клубчето се изпълни за нула време. То не беше и голямо де, ама бирата беше 4 евро...



Наредихме се на предна линия – провесени върху оградата на метър от неголямата сцена.
В осем излязоха подгряващите The Good, The Bad.
Страшно хахави и шумни датчани, които изглеждаха като брит-поп икони – нещо като хибрид между Брет Андерсън и Джарвис Кокър – и звучаха като сайкъделик саундтрак на Ийстууд-уестърн.
Последва познатата наелектризирана пауза, след която...
Се появиха нашите момчета/момиче... Питър беше забравил цигара в ъгъла на устата си... Робърт беше тъжен... Лия се беше разхубавила...
Забиха с обичайното за това турне начало – War Machine и Mama Taught Me Better от Beat The Devil’s Tattoo (2010) и винаги третата Red Eyes And Tears... (Когато ги питат защо толкова рано махат главите с това парче, Питър обяснява, че прсто по-късно гласът му пада и е невъзможно да държи ниските вокали на Red Eyes… ) Последваха отново парчета от последния албум – Bad Blood и емблематичната Beat The Devil’s Tattoo... Дадоха ни малко да си поемем дъх с кънтрито на Ain’t No Easy Way, след което отново ни хвърлиха във филма с взривяваща серия: много любимата Rifles от първия им албум B.R.M.C. (2001) – разтърсващите Berlin и Weapon Of Choice от Baby 81 (2007) – и поклащащата се Stop от втория Take Them On, On Your Own (2003)... Прибоят на залата зад нас заливаше гърбовете ни с все по-мощни вълни... На моменти неволно, но с умиление, си припомнях сравнително кротката холандска публика в Амстердам през май месец... Елегичната Long Way Down, която дойде след това, облекчи страстите временно... Парадоксално обаче еуфорията в нас растеше... За да ни тресне голямата изненада на вечерта - Martyr!!! Отвяващото бонус парче от Beat The Devil’s Tattoo... Леле... И за капак - Whatever Happened to My Rock 'n' Roll (Punk Song) ... Дойде нашият момент да погнем погото – мисля, че леко го наплашихме... Още ни бучаха главите, когато осъзнахме, че момчетата/момичето са се покрили... Кога дойде време за бис, мамка му!?!?!... Не си спомням ясно колко викахме/пляскахме/свирихме/тропахме, но Робърт излезе самичък , което ни накара да гадаем наум кое ли парче ще изкара сега акустично... Ами две бяха – закриващата Howl The Line, която има навика често да ми се върти из устата и оп! Още една изненада - Dirty Old Town на ония ирландски откачалки Pogues ... Така изревахме текста към края, че Робърт чак се разхили и вдигна ръце, образно казано, от вокалите... Доволен остана де... И ние също – щом успяхме да го разсмеем, какъвто е тъжен напоследък... Това, което последва, прикова вниманието ни в Питър - десетминутната Half-state, която от неговата китара звучи като LSD-химн... Свири я дълго, протяжно, разложено, отнесено, със затворени очи... пикираше под микрофона, не знаеше къде е... ритна и събори в краката на охраната монитора си... заклещи си крака в нещо на пода, залитна и щеше да се стовари право в нас... Сякаш едва щом свърши и се отърси от последния акорд осъзна, че си беше на мястото – на сцената... Ние пък едва тогава почувствахме, че не сме си били на мястото и се връщаме от някъде - много далеч... Следващата серия съвсем ни разбуди, както и прибоя на залата зад нас – Conscience Killer от актуалния Beat The Devil’s Tattoo (2010), 6 Barrel Shotgun от подценявания втори Take Them On, On Your Own (2003) и неомръзващата Spread Your Love от B.R.M.C. (2001) ... И пак останахме без дъх... И... По дяволите! Втори бис!?... Не исках да го мисля, но не можех да не го мисля – краят наближаваше... След повторната поява момчетата/момичето изкараха едно странно, доста разложено и разлагащо парче... Странно, защото беше непознато за всички ни... Едва по-късно зацепихме, че просто беше ново... Заключиха го с поредна изненада – странният шугейзинг госпъл химн Salvation от B.R.M.C. (2001) ... Може би беше в памет на бащата на Робърт, който неотдавна си отиде неочаквано по време на същото това турне... От унеса ни изтръгна трошащата китари Shadow’s Keeper от Beat The Devil’s Tattoo (2010), която, уви, е лебедовата песен на всеки сет лист от турнето – без изключения... Ние обаче знаем, че винаги след това идва една прощална Open Invitation, която, като всеки hidden track, липсва в описите – това ни даде време да се подготвим за финала, да направим светкавична, шумна и препъваща се ретроспекция на последните няколкo часа, да се натъжим още повече, да се разплачем, после да се усмихнем от набъбващите планове за следващия концерт, който ще подгоним през забравеното ежедневие, очакващо да ни прилапа у дома... Лия беше изчезнала от сцената още след края на предното парче... Те двамата – Робърт и Питър – останаха на сцената още няколко мига - просто така, с наведени глави, докато ние ловяхме последните трептящи звуци, останали да се носят из горещия въздух на залата... Поклониха се, благодариха и изчезнаха...



Останалото няма значение... Няколкото цигари на въздух пред клуба... Минаващият Питър, теглен на буксир от някакво забързано чиче... „Питър! Як сет!...” „Благодаря, човече!...” Пак ни усмихна... Последният влак на метрото... Студената Франкфуртска гара в два посред нощ... Двата студени Бекс-а... Бездомникът-пророк на съседната пейка, който не спря да нарежда нещо на неговия си немски – може и Гьоте да е рецитирал, убийте ме, ако знам... Автобусът в три към летището... Проспаният полет... Студеният софийски дъжд... Безпаметният следобед в института... Казах ви – останалото няма значение...