Odd Crew - 2010 - A Bottle Of Friends

Две години след свръх къртачката We Are What We Are дружбенската дружинка Odd Crew ни представя A Bottle of Friends. Както сте забелязали съм фен на групата, но това не е причината да нямам думи за това колко добър албум са направили Odd Crew. Точно защото съм фен и съм преслушал We Are What We Are стотици пъти съм толкова отвян от A Bottle...
Още с началното парче Odd Crew ни хващат за главите и започват да мачкат. Безкомпромисно темпо, безкомпромисно качество. Когато чух предния албум бях шокиран, че българска група вади подобен звук на запис, защото бях свикнал с кофти звука характерен за българските метъл банди (макар да има положителна промяна в тази насока напоследък). Е, качеството се е запазило, дори е по-високо. Както момчетата споменаха в няколко интервюта албумът са си го правили абсолютно сами - записи, мастериране, обложки, изпипване, което е очевидно предимство.
Второто нещо, което се забелязва още на първо слушане е неоспоримия факт, че момчетата са станали още по-добри. Вокалите на Васко са първото нещо, което прави впечатление. Вече имаме по-смели дерящи и крещящи вокали от страна на Васко, които до сега като цяло бяха поети от Марто. А въпросния и Бонзи са като добре смазана месомелачка - убийствения ритъм, който задава Бонзи и перфектното му допълване от страна на Марто ме карат да треперя от кеф. Солата на Васко (китара) са класи над досегашните, а рифовете в почти всяко едно парче носят агресията на Machine Head и Lamb of God и финеса и точността на Pantera и Black Label Society. И стигаме до болната тема когато става дума за Odd Crew. Основната критика към момчетата е, че звучат като копие на Pantera със заемки от Black Label, а за новите парчета и малко подправки от Lamb Of God. Да, Odd Crew имат общо с изброените банди, но ако в We Are... тяхното си собствено звучене беше сравнително малко, то с A Bottle... нещата са доста различни.
Откриващото парче A Bottle of Friends ясно изразява позицията на момчетата по този въпрос. Те са тук, правят каквото чувстват и се кефят на всички приятели, които ги подкрепят. Посланието и музикалното мачкане продължават в We Won't Betray Ourselves. Аз лично приемам парчето като едно fuck you за хейтърите, което е и много на място. Мразят ни, защото сме странни, но въпреки това няма да предадем себе си. Кратко ясно и точно послание и най-убийствените рифове и вокали в албума. I’ll Take My Rest (When I Die) и Two Steps To Hell сякаш са свързани в едно цяло. В първата освен за свобода и отстояване на себе си, дори това да е опасно за живота, може да се говори и за алкохолната зависимост, която убива и въпреки че го съзнава, човек продължава да го прави, докато седи на две крачки от ада (Two Steps To Hell), защото просто няма сили да се пребори. Rebel е личният ми фаворит в албума. Да, може да не е най-тежкото и бързо парче, но пък има най-доброто послание, което съм чувал напоследък. Цялата болка на българския мислещ човек, който просто не издържа вече и иска да се разбунтува е пропита в парчето. Дори различният тип вокали подсилва обстановката и надъхва. What I’ve become се описва само с името си. Смесица между по-бавно и бързо темпо и изкачване на откачалщината в парчето и въпроса в какво си се превърнал. До къде успя да стигнеш с отричане от себе си? Последвана от Tribe - инструментал и малка почивка за сетивата от цялата мелачка. Следва 3-тото най-любимо парче в албума – Rusty Crown. Ръждивата корона на парите, възможностите и материалните блага, които изсмукват всичко човешко от нас и ни превръщат в задници, когато са ни цел, която следваме с цената на всичко. Най-тъжното е, че в това парче виждам мой стари приятели. Тук са и най-откачените рифове на крюто до момента. Още когато го чух във Фейсбук преди промоцията на албума усещах някаква лудост да тече. Много обичам така. One More Time продължава тематиката за гордостта и съпротивлението срещу мачкащата власт. Hell Damage пък описва цялата идея на крюто. От чувството, което носи бруталната музика, до това как другите те възприемат и се свършва със съвета да не ни пука и да си живеем живота, стига да не прекаляваме с глупостите. Liar е второто най-добро парче в албума. Не знам дали става дума за някоя любов или приятел, но описанието на лъжата и предателството, от човек, на който си вярвал безрезервно са убийствени. По отношение на тресня Liar е най-лекото парче от албума, но въпреки това е едно от най-силните, защото тук Odd Crew показват за пореден път, че не правят просто музика или пишат просто текстове. Точно в това парче симбиозата между музика и текст е умопомрачителна, от където въздействието просто разбива. Освен това съм убеден, че ако бяха малко по-вляво точно Liar щеше да бъде хит, дори сред не метъл феновете. Финала е с What You Want From Me, която завладява с ритъма си и отново призовава останалите да ни оставят на мира да си живеем.
Strenght, Pride, Respect and Familly. Това продължават да са водещите мотиви в творчеството на Odd Crew, но тук посланията са по-ясни, а музиката е безкомпромисна. С подобно творчество единствения път на Оdd Crew е напред, нагоре и към голяма публика. Пожелавам им го от все сърце и се надявам скоро да ги гледаме като съпорт на някоя от големите банди.

_________________________________________
Album Info
Artist: Оdd Crew
Album: A Bottle of Friends
Date: 22.10.2010
Genre: Groove metal
Купи албума от ОЧЗ: Click
10/10