Stone Sour - 2010 - Audio Secrecy

Stone Sour са ми болезнено любима група, а Кори Тайлър любвеобилно го наричам Господ 2. Това лято ги гледахме на живо в София, където ни представиха интрото и първите две парчета от албума.
Mission Statement е доказан вече хит издържан в най-добрите традиции на хитовете от Кори и компания. Digital поддържа темпото и впечатлението на високо ниво. Освен в музикален спектър парчето блести и с доста добър текст. Ако ще си говорим за сингли, точно Digital е №2 за годината в личната ми класация (след Another Way to Die на Disturbed). Say You'll Haunt Me е доказателство за невероятните умения на Кори, както в текстовете, така и в музиката. Чрез тях ние чуваме една от най-готините любовни песни, които съм чувал напоследък. "Кажи, че няма да умреш - кажи, че ще ме преследваш". Dying е първото непознато парче, което продължава темата за любовните терзания. Let's Be Honest също ги продължава, но тук отново чуваме малко повече разнообразие в ритъма и вокалите. Ама наистина малко. Unfinished е персоналният ми фаворит от целия ми албум. Макар че ритъма отново е еднотипен и те вкарва в цикъла с поклащане на глава, припев, поклащане на глава, тук ритъма е най-готин, а и има най-много разнообразие в китарите. А и темата за недовършените любовни отношения ми е близка. Като цяло целия албум е любовен. Обложката и синглите говореха за малко по-различни неща, но на практика любовните теми преобладават. В началото това ме подразни силно, тъй като исках и очаквах Come What(ever) May 2. Вместо това получих Audio Secrecy. Който няма кой знае колко общо с нищо правено от Кори до сега. Да, има ги всичките характерни елементи, но са използвани по нов начин. Вокалите на Кори от All Hope Is Gone (на Slipknot) ме впечатлиха силно, но в Audio Secrecy, този Господ 2 достига нови висоти. В Nylon 6/6 Кори ни шепне да бъдем каквито искаме, след това чуваме характерното дране, а накрая изнежен съвет да не се оставяме на саможертвата. А след това стигаме и до една от най-нежните и лирични песни в цялото творчество на Stone Sour - Miracles. Pieces пак ни завлича някъде из мозъка на Кори, но само за да ни подмами към The Bitter End, която влиза като парен чук след цялата лиричност. Imperfect и Threadbare завършват албума с присъщата му лиричност и дълбокомислени текстове.
Като цяло албума е много добър, със смислени рилики, добри попадения, както в музиката, така и в невероятните вокали на Кори, но нещо му липсва. Или му идва в повече? Нямам против любовните парчета, нито против баладите. Но от човека изпял People=Shit да чуя цял албум за любовта и вътрешните терзания и нито едно избруталяване а-ла Made of Scars или 30/30/150 ми е леко разочароващо. Въпреки това препоръчвам албума, защото има много силни страни, просто си личи, че това не е за фенове на Slipknot-ската страна на Кори. Дори не е и за феновете на малко по-бруталната страна на Кори от Stone Sour до сега.
_________________________________________
Album Info
Artist: Stone Sour
Album: Audio Secrecy
Date: 07.09.2010
Genre: Alternative Metal
iTunes: Click
6/10