Български хроники - Extremum

OK. Може и да не се получава точно както исках (група на седмица) поредицата за български групи, която започнах с Viperfish, но все пак не съм забравил, нито мисля да забравям тази инициатива.
Цялостната идея е да събера възможно най-много добри български изпълнители, независимо дали са рок, метъл, поп, ска, реге, пънк или музикален калабалък, на едно място. Както писах и преди - приемам предложения за групи, както и записи, тъй като нямам достъп до всичко, което си заслужава.
Та, нека преминем директно към група Extremum.

Extremum са софийска група, основана през 1998. Настоящия им състав е Дени - вокал; Боби - китара; Красен- бас; Любо- барабани, като са така от април насам, когато в групата идва Красен, а Любомир Томов свири на барабаните докато се намери постоянен барабанист. Имат участия в доста български фестивали, както и много клубни изяви през годините. В целия калабалък от EP-та и макси сингли най-голямо впечатление ми направи парчето Fly Again, което е записано за конкурса Евровизия 2006. В него групата използва гайда, която е толкова добре вписана в характерното им рок звучене, че да му стане драго на човек. Всъщност пробива им става с дебютния им дългосвирещ албум Not The End, който се появява в края на 2009 г., а парчето There Is One е включено в класацията на Z-Rock - Рок 40, където се справят доста добре, което води и до малко повече радио ефир във водещата рок медиа в България.
Основното нещо, което ме изуми при Extremum е гласът на Дени. По принцип изпитвам тих ужас от женски вокали, особено в родни групи, но Дени има невероятен глас. Нещо като лека версия на Сандра от Guano Apes, с които бих сравнил и цялостното звучене (макар че Extremum са доста по-рок от Guano Apes, които избиват на "яко метъл").
За заключение ви давам линкове и силната препоръка да се сдобиете с Not The End, който без да се замисля обявявам за един от най-добрите български рок албуми в последните години.
My Space - click
Music Space - click
Официален сайт- клик