Аз лично се явих към 20 ч. в зала Христо Ботев и успях да хвана само края от сета на мацките от Eluveitie, които се подвизават под името Godnr.Universe!. За мен проекта е непознат, а и успях да чуя само половин парче от тях, така че не мога да кажа за какво иде реч. И това е единствената ми критика към организаторите. Обявиха отваряне на вратите в 19ч., но не обявиха начален час. Освен това първоначалния час на отваряне беше 20ч., като промяната в последния момент ми дойде доста кофти. Освен това реда, в който бяха казали, че ще свирят групите беше Godnr.Universe!, Korpiklaani, Eluveitie, но в крайна сметка видяхме швейцарците преди Korpiklaani.
Нека заговорим за музика обаче. Eluveitie откриха с невероятното интро от актуалния Everything Remains (as it never was), което премина в лудницата Nil, която за мен е един от най-ярките примери за мелодичен дет метъл, от най-бруталния, с фолк елементи, които могат да те накарат да подскачаш и свирукаш като някой с психични проблеми, докато Chrigel се дере за страниците написани с кръв. Последва връщане назад с Gray Sublime Archon, Bloodstained Ground и Your Gaulish War, които взривиха публиката. Последвалата Thosandfold затвърди впечатлението ми, че новият албум се приема с по-скоро негативно отношение от по-голямата част от хората. Но пък винаги има Inis Moria, която да взриви залата. Това беше един от моментите тази вечер, в които сякаш имаше 10 000, а не 1000 души в залата. След това Chrigel ни остави на невероятният глас на една от мацките, която ни пя на келтски - Slania's Song и Omnos, с които поуспокоихме обстановката, като най-успокояваща беше акустичната Isara. "I think it's time for pure fuckin folk metal!" закрещя фронтмена и си включи резачката - Quoth the Raven, Kingdom Come Undone (личен фаворит) и (Do)Minion раздвижиха публиката така, както само добър метъл може да направи (и Prodigy), а аз лично получих желаната доза от новия албум. Краят беше сложен с AnDro и Tegernako, които дораздвижиха и най-заспалите, а на последната си докарах такива болки във врата и гърлото, каквито не бях изпитвал отдавна. Сбогуване, много сме готини и бира. Малко социален живот с метъл общността и стана време за Korpiklaani.
Аз бях на този концерт заради Eluveitie и приех Korpi като един много приятен и весел бонус, който се оказа по-приятен и весел и от очакваното. Преди 2-3 години бях много запален по тях, така че си имам и представа какво правят финландските пияндета. Сета им започна с култовата Vodka (позната сред публиката като Уотка) и накара почти всички да подскачат, танцуват и пеят. През цялото време вокалът се хилеше и си мърмореше и без това неразбираемите текстове. Чухме Journey Man, Wooden Pints, Pine Woods и всичко друго, което трябва за един концерт на Korpi. Сета им продължи малко над час, а краят му беше с култовата Beer, Beer.
Излизането беше ОК, дъждът беше мокър, а усмивките навсякъде. Едно нещо ми направи адски голямо и добро впечатление - на този концерт беше пълно с хлапета. От 10-11 годишни до една групичка на 15-16 най-отпред, която се кефеше видимо. Това доста ме радва. Също се зарадвах на мега добрия звук, по критериите за зала Христо Ботев.
Пожелавам още успехи на ABV Pro и ще се видим след месец на Sabaton.
Нека заговорим за музика обаче. Eluveitie откриха с невероятното интро от актуалния Everything Remains (as it never was), което премина в лудницата Nil, която за мен е един от най-ярките примери за мелодичен дет метъл, от най-бруталния, с фолк елементи, които могат да те накарат да подскачаш и свирукаш като някой с психични проблеми, докато Chrigel се дере за страниците написани с кръв. Последва връщане назад с Gray Sublime Archon, Bloodstained Ground и Your Gaulish War, които взривиха публиката. Последвалата Thosandfold затвърди впечатлението ми, че новият албум се приема с по-скоро негативно отношение от по-голямата част от хората. Но пък винаги има Inis Moria, която да взриви залата. Това беше един от моментите тази вечер, в които сякаш имаше 10 000, а не 1000 души в залата. След това Chrigel ни остави на невероятният глас на една от мацките, която ни пя на келтски - Slania's Song и Omnos, с които поуспокоихме обстановката, като най-успокояваща беше акустичната Isara. "I think it's time for pure fuckin folk metal!" закрещя фронтмена и си включи резачката - Quoth the Raven, Kingdom Come Undone (личен фаворит) и (Do)Minion раздвижиха публиката така, както само добър метъл може да направи (и Prodigy), а аз лично получих желаната доза от новия албум. Краят беше сложен с AnDro и Tegernako, които дораздвижиха и най-заспалите, а на последната си докарах такива болки във врата и гърлото, каквито не бях изпитвал отдавна. Сбогуване, много сме готини и бира. Малко социален живот с метъл общността и стана време за Korpiklaani.
Аз бях на този концерт заради Eluveitie и приех Korpi като един много приятен и весел бонус, който се оказа по-приятен и весел и от очакваното. Преди 2-3 години бях много запален по тях, така че си имам и представа какво правят финландските пияндета. Сета им започна с култовата Vodka (позната сред публиката като Уотка) и накара почти всички да подскачат, танцуват и пеят. През цялото време вокалът се хилеше и си мърмореше и без това неразбираемите текстове. Чухме Journey Man, Wooden Pints, Pine Woods и всичко друго, което трябва за един концерт на Korpi. Сета им продължи малко над час, а краят му беше с култовата Beer, Beer.
Излизането беше ОК, дъждът беше мокър, а усмивките навсякъде. Едно нещо ми направи адски голямо и добро впечатление - на този концерт беше пълно с хлапета. От 10-11 годишни до една групичка на 15-16 най-отпред, която се кефеше видимо. Това доста ме радва. Също се зарадвах на мега добрия звук, по критериите за зала Христо Ботев.
Пожелавам още успехи на ABV Pro и ще се видим след месец на Sabaton.
0 comments:
Публикуване на коментар