Slayer - World Painted Blood

Траш инвазията ми продължава. Причината е новият диамант, който Slayer ни споделиха преди по-малко от два месеца и, който не слиза от плейлистата ми от както излезе. 3 години след Christ Illusion, Том и компания се завръщат по-добри от всякога.
Началото се дава ударно с едноименното парче World Painted Blood, което ни дава да разберем, че Slayer са тук, за да ни поднесат нещо адски добро, макар и мелодично, макар и пак против Бог и религията, но има ли по-добри в това? Макар първото парче да е адско, то само подготвя за следващата двойка, която ако не погледнеш ще решиш, че е едно парче, така се преливат Unit 731 и Snuff. И двете обявени от критиката за наклон към пънка, към който Slayer имат особена любов, но за мен са си абсолютни резачки, като и двете са абсолютно в духа на Slayer, но пък звучат както трябва да звучи нещо с дата 2009. Beauty Through Order - песента в която си говорим за пиене на кръв от суета, забавя темпото с началото си, но накрая отново се връщаме в траша, в случая посветен на Countess Bathory - доста противоречива личност. Продължаваме с още ударна доза траш и мегарифове напоени с противобожествени лирики, които са адски добри, включително частта със spread a little Hate Worldwide, което пък носи и номинация за Грами. Не можем да пропуснем и песни за моментното политическо състояние - Public Display of Dismemberment, анти-Буш парче, макар и със закъснение - Americon и една от трите най-режещи резачки, посветена на... познахте, сериен убиец - Psychopathy Red, която не просто напомня, а направо ни телепортира в 80-е години на миналия век и ни напомня за Hell Awaits, Regn in Blood... Другите две парчета, в които се влюбих са Human Strain, необичайна за Slayer песен, чиито текст ме накара да почувствам, че някой е изразил моите виждания по въпроса за човека и Земята, и Playing With Dolls - разказ от първо лице за сериен убиец, като тук Tom пее... наистина пее в интрото на песента, което е крайно нетипично точно за Slayer. И финала с поредното излияние на King, против религията и т.н., с което съм съгласен - Not of This God.
Общо взето албум без забележка. Единственото, което не ми хареса беше, че го отложиха няколко пъти, но явно е имало защо, така че това е и първата 10-ка от мен, като, мисля че е заслужена с всеки риф и всяка дума от този албум.
_________________________________________
Album Info
Artist: Slayer
Album: World Painted Blood
Date: 2.12.09
Genre: thrash
iTunes: Click
10/10

Megadeth - Endgame

2009-а - годината на траша? Kreator, Slayer, Megadeth. 3 от боговете на траша изкараха 3 адски добри албума, може би най-добрите си от доста години насам. И това ако не прави годината траш, не знам кое.
Спирам се на Megadeth като избор за първото ревю от траш серията, която планирам, не само защото имам 100% изградено мнение, а и защото това е може би най-противоречивата група с такъв статут, която слушам. Да, безспорно Megadeth са едни от най-великите в жанра, но дали са се справили на ниво тази година? Според мен, и да, и не. В изцяло личен аспект за групата Endgame е стъпка напред, но цялостно погледнато албума е просто добър, нищо повече. Много сола, дори малко повече от обичайното, много хъс и енергия, но явно недостатъчно.
Началото е ударно с интрото съставено от сола, което на мен лично ми идва в повече с 2-те си минути, а след това идва енергичната и бърза This Day We Fight, която определя и духа на целия албум - енергичен, изпълнен със сола и не чак толкова трогващ и въздействащ. Колкото и да вдъхновен Дейв от Sun Tzu, няма как да надмине Art of War на Sabaton по парграфа описване на битки, бойци и т.н. Следва леко скучноватата в текстово отношение 44 minutes, в която научаваме историята на банков обир, но единственото, което остава са автоматичните оръжия и играта на думи с пасажи от типа на
It wasn't if it would happen, it was when
Мелодията е на основата на скучноват риф, като и солата не успяват да оправят положението. Като цяло това е най-слабото парче, поне според мен.
Следва яката 1,320, в която си говорим за състезание за коли, разлято масло и яки рифове и сола. Тук албума започва да става по-интересен, като парчето наистина става да си го пуснеш и да гониш "the finnish line". Следващите парчета са също добри като музика, но с леко скучни текстове, макар и да са доста по-смислени от This Day we Fight. Особено впечатление прави Bite The Hand That Feeds, която се води директна препратка към Буш и компания и споделя мнението на Дейв, което съвпада с моето. Следва най-якия текст от албума, този на Endgame, адски актуално парче, засягащо доста сериозен проблем. Тук Дейв показва, че най-го бива в политическите текстове, защото опитите му за автомобилизма и банковите обири завършват трагично... особено сравнени с куплети като:
Refuse the chip? Ha! Get persecute and beat by the
Tyranny of Mind control, for the mark of the beast
All rights removed, you're punished captured, and enslaved
Believe me when I say, "This IS the Endgame!"
А и като ги изпее както трябва се получава най-силното парче от албума, наред с Head Crusher, която просто те кара да си представиш как главата ти бива смачкана от устройството за мъчения, описано по невероятен начин. Не същото е положението със The Hardest Part Of Letting Go, която не е лоша, но единственото, което оставя в главата ми е повтарящото се "letting go, letting go...". Последните две парчета също са просто добри, нищо изненадващо, нищо кой знае колко въздействащо... нищо особено, но все пак забавляващо.
В крайна сметка, въпреки цялостното ми негативно мнение за албума, той е добър, но просто добър и нищо повече. Това е добра следваща стъпка в кариерата на Megadeth, но аз лично останах леко разочарован, защото очаквах повече, предполагам. Първият сингъл Head Crusher се оказа най-доброто парче от албума, а ми се щеше да има поне 2-3 по-добри от него.
_________________________________________
Album Info
Artist: Megadeth
Album: Endgame
Date: 09.09.09
Genre: thrash
iTunes: Click
7.5/10

W.A.S.P. - Babylon

2009-а, една силна година на музикалния фронт. Много концерти и още повече добри албуми, а моят блог тепърва стартира. Затова в следващите дни ще се връщам назад през годината, за да ви представя някой от най-добрите албуми на годината, по мое лично, скромно мнение. Реших да започна припомнянето с последния албум, който изслушах по-обстойно, а именно новото творение на Blackie Lawless и компания, което е в личния ми топ 3 за годината.
Това, не е защото албума е кой знае колко велик. Не е и защото W.A.S.P. са ми любимци, а просто, защото албума успя да ме накара да го изслушам няколко пъти подред без да спирам. Нещо, което малко албуми ми причиняват. Всичко започва с Crazy, едно от най-добрите парчета в албума, което успява да даде невероятен старт и да покаже, че осите не се шегуват. Продължението идва с още по-добрата Live To Die Another Day, която започва с много яка комбинация от бас и китара и продължава все така силно до края. Не съм стар фен на групата, но, мисля че това е парче, което е в духа на W.A.S.P., такива каквито са в съзнанието ми на не-фен, също ми напомня за настроението на I Wanna Be Somebody, въпреки че текста е малко по-"мъртвешки". Следва Babylon's Burning където барабаните на Mike Dupke създават илюзията за препускащи коне, която се връзва перфектно с адски добрия текст за горящия Вавилон и нашествието на демоните и препускащите коне. Адски силно парче, което ще се помни, според мен. Продължаваме напред с кавъра на Deep Purple - Burn, който е перфектно изпълнен и се вписва в цялата горяща атмосфера на албума адски добре. Into The Fire успокоява темпото, като впечатлява с готино соло, което може и да не е най-великото нещо, но радва. Следва Thunder Red, която крещи Blind in Texas и май е най-посредственото парче в албума, най-вече, защото пристигането на 4-те конника звучи като някое рок хитче в музикално отношение, а не като мрачно и злокобно събитие, като впечатлението продължава със Seas of Fire, в която наказанието и терора на конниците са представени - познахте - пак като рок хитче. И за да е пълна кашата следващото парче - Godless Run - е въздействащо като Babylon's Burning. Наистина адски добро парче, бавно и... въздействащо. Финала, поне за мен, е крайно неубедителен. Кавър на Чък Бери - Promised Land, парчето завършва похода на Апокалипсиса в Обетованата Земя, а именно Норфолк Вирджиня... малко по-демоничен край би ми дошъл по-добре, но все пак кавъра не е лош, като отделна песен, просто не ми се вписва в цялостната визия за албума, макар и като просто заглавие и символика да се вписва.
Която пък визия е за един много добър албум, на една група, която е в много добра форма. Нещо, което Blackie и компания показаха и в София на 17.11 тази година и се надавам, че ще продължат да доказват и занапред.
_________________________________________
Album Info
Artist: W.A.S.P.
Album: Babylon
Date: 17.11.2009
Genre: Heavy
iTunes: Click
7.5/10

And Christmas For All! The Holiday Tribute To Metallica

Всичко започва от днес. Поне за този блог. И тъй като Коледа е след часове, а на скоро попаднах на най-странния трибют-албум, който съм чувал, реших да се възползвам. На всичкото отгоре този албум е така тематичен, не само с празника, а и с идеята за визията на блога (която ще търпи подобрения). Въпросният албум е коледен трибют към едни от боговете на рок музиката, а именно Metallica. Изпълнен е от митичните, поне за мен и Гугъл, Santa Claws and the Naughty But Nice Orchestra, които могат да се похвалят с общо 3 такива трибюта, като другите са на AC/DC и Green Day, И трите диска са издадени на 23 октомври 2007г.
Но сега говорим за Christmas for all, който успя доста да ме изненада, не заради коледните аранжименти на най-известните песни на Metallica, а с това, че звучат не толкова безумно, колкото си представях. Албума започва с най-известното парче на Metallica - Nothing Else Matters, където слушателя с почуда установява, че тук няма, нито китара, нито барабани, нито вокал, само "коледни инструменти", като звънчета, камбанки и всякакви такива неща. Коледния аранжимент на баладата е доста забавен, защото присъстват мотиви и от оригинала, които всъщност подсещат кое е парчето, поне в началото. Следва For Whom the Bell Tolls, която започва адски странно и същевременно много весело, като настроението се запазва през цялото време. Но с това се изчерпват плюсовете на този кавър. Особено лош избор е One, която е просто нищо без солата и вокалите на James. С Unforgiven, Fade To Black и Sanitarium положението е също толкова трагично, като последната е направо безумна - тъжен коледен инструментал със странни писукания тук-таме. Но всичко отрицателно свършва с началото на Master Of Puppets. Адски добра интерпретация, която успява да напомни оригинала и да донесе коледно настроение у слушателя едновременно. Следва Battery, която принципно е доста тежка песен, но не би, тук тя е лирична и коледна отвсякъде, което на мен лично ми хареса, макар и да е наистина странно. И края на албума идва с The Call of Ktulu, която въпреки рязането (песента е наполовината от оригинала) и липсата на Cliff е превъзходна интерпретация на великия инструментал.
Общо взето албума не е нещо кой знае какво, но според мен е задължителен за всеки фен на Metallica, както и за маниаците на тема Коледа. На мен лично ми напомни доста за S&M като аранжименти на песните, но някой по-голям специалист ще каже. Приятно слушане и весели празници.
_________________________________________
Album Info
Artist: Santa Claws & the Naughty But Nice Orchestra
Album: And Christmas for All! The Holiday Tribute to Metallica
Date: 23.10.2007
Genre: Christmas songs, Cover
iTunes: Click
Rate: 5/10